Под принуда от Върховния съд на САЩ, президентът Ричард М. Никсън пуска призовани записи от Белия дом – за които се подозира, че доказват вината му в скандала Уотъргейт – на специалния прокурор Леон Яворски. Същия ден съдебната комисия на Камарата на представителите гласува трета статия за импийчмънт срещу президента: неуважение към Конгреса при възпрепятстване на процеса по импийчмънт. Предишните два члена за импийчмънт, гласувани срещу Никсън от комисията, били възпрепятстване на правосъдието и злоупотреба с президентски правомощия.
На 17 юни 1972 г. петима мъже, включително платен координатор по сигурността на комитета за преизбиране на президента Никсън, били арестувани за проникване и незаконно подслушване на централата на Националния комитет на Демократическата партия във Вашингтон, комплекс Уотъргейт. Скоро след това други двама бивши сътрудници на Белия дом бяха замесени в проникването, но администрацията на Никсън отрекла да е замесена. По-късно същата година репортерите Карл Бърнстейн и Боб Удуърд от The Washington Post разкрили заговор от по-висок ешелон около инцидента и избухна политически скандал с безпрецедентен мащаб.
На 17 май 1973 г. избраният комитет на Сената по дейностите на президентската кампания, оглавяван от сенатор Сам Ървин от Северна Каролина, започнал телевизионно производство по бързо ескалиращата афера Уотъргейт. Една седмица по-късно професорът по право в Харвард Арчибалд Кокс положил клетва като специален прокурор на Уотъргейт. По време на изслушванията в Сената бившият правен съветник на Белия дом Джон Дийн свидетелства, че проникването в Уотъргейт е било одобрено от бившия главен прокурор Джон Мичъл със знанието на съветниците на Белия дом Джон Ерлихман и Х. Р. Халдеман и че президентът Никсън е знаел за деянието.
Междувременно прокурорът на Уотъргейт Кокс и неговият екип започнали да разкриват широко разпространени доказателства за политически шпионаж от комисията за преизбиране на Никсън, незаконно подслушване на хиляди граждани от администрацията и дарения за Републиканската партия в замяна на политически услуги. През юли по време на изслушванията в Сената било разкрито съществуването на това, което трябваше да се нарече Уотъргейт касети – официални записи на разговори в Белия дом между Никсън и неговия екип.
Кокс извика тези ленти и след три месеца забавяне президентът Никсън се съгласил да изпрати резюмета на записите. Кокс отхвърлил резюметата и Никсън го уволни. Неговият наследник като специален прокурор, Леон Яворски, повдигна обвинения срещу няколко високопоставени служители на администрацията, включително Мичъл и Дийн, които бяха надлежно осъдени.
Общественото доверие в президента бързо изчезнало и до края на юли 1974 г. правната комисия на Камарата на представителите приела три члена за импийчмънт срещу Никсън. На 30 юли, под натиск от Върховния съд, той най-накрая пуснал записите от Уотъргейт. На 5 август били публикувани преписи на записите, включително сегмент, в който президентът бил чут да инструктира Халдеман да нареди на ФБР да спре разследването на Уотъргейт. Четири дни по-късно Никсън станал първият президент в историята на САЩ, който подал оставка. На 8 септември неговият приемник, президентът Джералд Форд, го амнистирал от всякакви криминални обвинения.
