Заемите се увеличиха още преди пандемията, но COVID-19, а сега и войната в Украйна, доведоха до нови рекордни стойности на световния дълг.
Страните трябва да работят заедно, за да се справят с тази „планина“ от дългове, за да запазят глобалната стабилност и просперитет, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ).
„В крайна сметка въздействието ще бъде усетено най-силно от онези домакинства, които най-малко могат да си го позволят“, допълват те.
Какво представлява глобалният дълг?
Глобалният дълг е заеми, които вземат правителствата, предприятията и хората, и той е на опасно високи нива.
През 2021 г. глобалният дълг достигна рекордните 303 трилиона долара, според Института за международни финанси, глобална асоциация на финансовата индустрия.
Това е допълнителен скок спрямо рекордния глобален дълг през 2020 г. от 226 трлн. долара, както съобщава МВФ в своята база данни. Това е най-големият едногодишен скок на дълга след Втората световна война, според МВФ.
According to @WorldBank’s latest International #Debt Statistics 2022 report, many developing countries entered 2020 in a vulnerable position, with public and #externaldebt already at elevated levels. https://t.co/QrlPFDIcvO #IDS2022 pic.twitter.com/zkqDRkJjcZ
— World Bank (@WorldBank) October 12, 2021
COVID-19 предизвика високи разходи за мерки за защита на работните места, живота и средствата за препитание.
„Сега войната в Украйна увеличава рисковете от безпрецедентни нива на публични заеми“, предупреждава МВФ.
Настоящата дългова вълна е четвъртата в света от 1970 г. насам, твърди Световната банка.
Защо глобалният дълг е от значение?
Предишните дългови кризи засегнаха най-много нововъзникващите и развиващите се икономики, показват проучванията на Световната банка.
За да посрещнат плащанията по дълга, поне 100 държави ще трябва да намалят разходите за здравеопазване, образование и социална защита, изчислява МВФ.
Икономиката на изобилието, която ще възкръсне от пепелта на изкуствения недостиг
Ако държавите не изпълнят задълженията си, това може да предизвика паника на финансовите пазари и икономическо забавяне.
За предприятията погасяването на големи дългове може да означава, че ще разполагат с по-малко средства за инвестиции в работни места и разширяване на дейността. Несъстоятелността също е риск за фирмите, които не са в състояние да изплащат заемите си.
За домакинствата високите нива на задлъжнялост могат да ги принудят да намалят някои разходи, като например за храна или гориво. Според МВФ най-застрашени са домакинствата с ниски доходи.
Какво казват експертите за световния дълг?
Когато държавите с ниски доходи изпаднат в дългови затруднения, това се свързва с „продължителни рецесии, висока инфлация и по-малко средства за основни сектори като здравеопазване, образование и мрежи за социална сигурност. Това оказва непропорционално въздействие върху бедните“, казва Световната банка.
Дълговите затруднения се проявяват, когато дадена държава не е в състояние да изпълнява финансовите си задължения, като например дължимите плащания по дълга си. МВФ и Световната банка смятат, че 60 % от държавите с ниски доходи са в тази или близка до нея ситуация.
В момент, когато войната в Украйна нарушава доставките на хранителни продукти и повишава цените им, страните, които „изпитват затруднения да плащат на кредиторите си, ще се борят да помогнат и на най-бедните си граждани“, съобщава Al Jazeera.
Тъй като цените на храните и горивата се покачват, може да се наложи правителствата да отпускат повече безвъзмездни средства на нуждаещите се домакинства. Така те ще им помогнат да покрият разходите, особено в страните с ниски доходи, казва МВФ.
През 2021 г. държавите с най-високи нива на глобален дълг спрямо БВП са Япония (257%), Судан (210%), Гърция (207%), Еритрея (175%) и Кабо Верде (161%), според данни, публикувани от Visual Capitalist.
Нарастващите цени означават рязко повишаване на инфлацията. Поради това централните банки увеличават лихвените проценти, за да се опитат да я ограничат. Повишаването на лихвените проценти от своя страна означава по-високи вноски по заемите.
Най-силно задлъжнелите правителства, домакинства и фирми ще бъдат най-силно засегнати от значителното повишаване на лихвените проценти. Страните трябва да внимават и да опитат да постигнат „правилния баланс“, предупреждава МВФ.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
