Ново изследване, представено на годишната среща на Американския геофизичен съюз, очертава бъдещето на нашите континенти. Бъдеще, което предполага подновяване на единството в буквалния смисъл на думата. Както някога всички континенти са били свързани в суперконтинента Пангея (който се е разделил преди около 200 милиона години), така и сега учените прогнозират, че след около 200-250 милиона години континентите отново ще се обединят. Но как ще изглежда това?
Макар че учените не са напълно сигурни, има някои предположения, че около северния полюс може да се образува суперконтинент. Той ще обхване всички континенти, освен Антарктида.
Алтернативата би могла да изглежда като суперконтинент, съставен от всички континенти, които се срещат близо до екватора. Що се отнася до това какво би било да се живее на тези суперконтиненти, все още има много възможности за въображение. Но именно това обмислят изследователите, ръководени от Майкъл Уей от Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА.
Уей и неговият изследователски екип са използвали напредналата еволюция на тектониката на плочите, слънчевата светимост и скоростта на въртене. Това е с цел да моделират как би изглеждал климатът на двата потенциални суперконтинента, наречени съответно „Амасия“ и „Аурика“. В случая с Амасия, където континентите заобикалят северния полюс, с изключение на Антарктида, на суперконтинента биха се наблюдавали много по-ниски температури с ледена покривка през цялата година. Морското равнище вероятно също би било по-ниско поради по-голямото количество вода, което се съдържа в ледените шапки.
На Амасия „ще има много повече снеговалежи“, казва Уей.
„Получавате ледени покривки и получавате тази много ефективна обратна връзка лед-албедо, която има тенденция да понижава температурата на планетата.“ Това е така, защото липсата на суша в океаните нарушава океанските течения, които са отговорни за пренасянето на топлината от екватора към полюсите.
Денят, в който НАСА откри вода на повърхността на Марс (СНИМКИ)
В сценария със суперконтинента Аурика, от друга страна, би имало обратен ефект. Повече земна маса около екватора би погълнала повече топлина и би предизвикала по-високи температури. Това е отчасти и поради липсата на полярни ледени шапки. При наличието на Аурика планетата може да се окаже с 3 градуса по Целзий по-гореща.
„Климатичните разлики между тези два сценария са драматични. Разликите в средните температури на повърхността се доближават до няколко градуса“, пишат авторите.
Техните открития са полезни при разсъжденията не само за бъдещето на нашата собствена планета, но и за съществуването на живот на други планети. Те насочват към необходимостта да се обмисли как разположението на земните маси влияе върху наличието на вода при определени сценарии – фактор, който не се взема често предвид при търсенето на друг живот.
„Тези резултати показват, че използването на обикновена аквапланета или съвременна земна маска земя/море не е достатъчно, за да се изследват възможните отклонения в теоретичното моделиране на атмосферите на извънслънчеви планети“, заключават авторите.
Превод и редакция: TRENDY NEWS