Международен екип от учени е открил следи от съвременна вулканична дейност (разтопена магма) на Марс. Под повърхността на планетата, в района на разлома Cerberus Fossae, вероятно има разтопен лавов блок, който предизвиква трусовете на Марс, регистрирани от сеизмометъра, монтиран на космическия апарат InSight. Това се съобщава в статия, публикувана в списание Nature Astronomy.
От 2018 г. насам, когато мисията InSight на НАСА разположи сеизмометъра SEIS, са регистрирани повече от 1300 удара на Марс. Техните епицентрове са разположени в района на Цербер, където се намират поредица от разломи или грабени, наречени Cerberus Fossae (бразди на Цербер). През първата година от работата на сондата планетарните учени регистрираха нискочестотни сеизмични вълни, които свидетелстват за продължаващото разширяване на разломите. Смята се, че тези земетресения възникват в долната част на марсианската кора или в горната част на мантията, на дълбочина от 15 до 50 километра.
Най-често срещаният вид сеизмична активност обаче е високочестотното разтърсване на Марс, чийто хипоцентър е разположен на сравнително малка дълбочина. До 31 декември 2021 г. са регистрирани 1150 събития, но учените не са успели да ги свържат с конкретен район на Марс или да обяснят произхода им.
В новата си работа учените са анализирали както нискочестотни (НЧ), така и високочестотни (ВЧ) сеизмични вълни.
Повечето от нискочестотните събития са свързани с централния сулкус на Cerberus Fossae. За високочестотните вълни изследователите първо определиха относителните разстояния на източниците им, а след това проучиха разпределението им, което съответстваше на цялата дължина на региона Cerberus Fossae. Оценката на общата сеизмичност показа, че централната сулка е източник на поне 50 % от всички трусове, регистрирани от SEIS.
Откриха на Марс невероятни условия за оцеляване на бактерии
LF ударите, произхождащи от района на Cerberus Fossae, се характеризират с намалена честота в сравнение със сеизмичните вълни, произхождащи от други райони. Най-вероятното обяснение е, че под изкопите има зона с повишена температура, където скалите се нагряват и омекват. В същото време учените не са открили доказателства за вулканизъм в сеизмичните данни, така че структурата вероятно е спяща или неактивна. ВЧ земетресенията най-вероятно се дължат на разкъсвания в структурата на самата централна бразда, над вулканичното разкъсване.
Около браздата има и тъмна мантийна единица на Цербер (CMU), за която се смята, че е знак за сравнително скорошна вулканична дейност преди около 53 000-210 000 години. Изследователите предполагат, че земетресенията могат да бъдат или последното ехо от този процес, или знак, че магмата се придвижва на изток, към следващото място на изригване.
