Свети Никола живял през III-IV вeк след Христа и бил епископ в град Мира (намиращ се днес на турския бряг на Средиземно море). Предполага се, че светецът е починал на 6 декември, затова на тази дата се празнува денят на свети Никола (на немски: Nikolaus, Николаус; при православните християни – Свети Николай Чудотворец).
Човеколюбивият свети Никола – закрилникът, раздаващ дарове
Никола бил известен като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на Църквата човек. Раздал цялото си богатство, което наследил от родителите си – богати земевладелци, на бедните и онеправданите.
Легендите разказват как дарил пари на едно мизерстващо семейство и така бащата успял да омъжи трите си дъщери; спасил живота на различни хора, а с негова помощ жителите на град Мира не били застигнати от гладна смърт; често радвал малките деца, като им подхвърлял през прозореца си подаръчета.
Историите за свети Никола се роели и скоро след смъртта си той се наредил сред най-почитаните светци във Византия. През Х век славата му достигнала чак до земите на Италия и Германия, а през XII век под името Sint Nicolaas светецът вече бил особено почитан и в Холандия като закрилник на моряците, търговците и децата.
В исторически извори от средата на XVI век има сведения, че в Германия и в Холандия хората вярвали, че свети Никола носел подаръци на прилежните, смирени и послушни деца – „ябълки, орехи и бадемови ядки”, както и дрешки и полезни предмети за бита.
От Свети Никола към Санта Клаус
През 1626 г. холандски калвинисти, които се преселили в Америка, пренесли в Новия свят почитта към свети Никола. Eмигрантитe постепенно започнали да произнасят Sint Nicolaas като Sinterklaas, което в разговорния английски придобило звучене като Santa Claus (Санта Клаус).
През декември 1773 г. и през следващата 1774 г. нюйоркски вестник поместил дописка за холандски семейства, които чествали годишнината от смъртта на Санта Клаус. Тези вестникарски материали спомогнали за популяризирането на светеца в Америка.
Ето кои са хилядите разнообразни имена има Дядо Коледа по света
През 1804 година Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, на годишната среща на Обществото започнал да разпространява дървени фигурки на Санта Клаус, представен на фона на пълни с играчки чорапи и плодове върху камина.
През 1823 година в Америка се появило стихчето „Нощта преди Коледа” от Климент Кларк Мур, което станало много популярно. То описвало Санта Клаус като жизнерадостно старче, което влиза в къщите на хората през комина.
Така постепенно Санта Клаус се разграничил от образа на свети Никола.
Създател на новия образ е роденият в Германия американски карикатурист Томас Наст, който през 1863 година в нюйоркския вестник Harper’s Weekly представил Санта Клаус като облечен в костюм от бяла кожа и с широк кожен колан пълничък веселяк с бяла брада, придружен от елени.
Комерсиализацията на Санта Клаус
През 1932 г. компанията „Coca-Cola“ приписала на Санта Клаус като традиционни цветовете червено и бяло, а с основния му образ се заел американският художник Хадън Съндблом, син на финландски емигранти. Така било поставено началото на комерсиализацията на образа на Санта Клаус.
Днес в дните около Коледа могат навсякъде да се видят мъже, облечени в червено-бели одежди и с шапки на главата: в магазините, по тротоарите, във фотоателиетата. Съществуват дори международни срещи на дядоколедовците.
