През август 2015 година във Франция беше приет закон, който цели спирането на изхвърлянето на храна от страна на големите вериги супермаркети. Мярката е от въведена от страна на Социалистическата партия в сътрудничество с екологични и други неправителствени организации. В същността на закона стои задължението супермаркетите над 400 кв. м до април 2016 г. да са сключили договори с различни благотворителни организации и банки за храна така, че се спре изхвърлянето на годна за консумация храна.
Темата е много актуална и не е чудно, че в много развити страни интересът към мярката расте. Всяка година се изхвърлят тонове храна от домакинства, ресторанти и хранителни магазини, докато благотворителните организации изнемогват с изхранването на групи в риск, бездомни, бежанци и приюти за бедни. Това е напълно годна храна – с изтичащ срок на годност, неприемлив търговски вид или нарушаване на опаковката. Отделно ресторантите изхвърлят както продукти, така и сготвена храна, която, ако не за хора, може да бъде ползвана в приюти за животни и зоологически градини.
Критиките обаче към закона растат със същата скорост, както популярността му.
Управителите на магазини твърдят, че те правят достатъчно, за да пестят храна и задължаването не е демократична мярка. То води след себе си разходи за всички по веригата – персонал, транспорт, документация, но и негодуват срещи негативния имидж, който се създава в обществото.
„Големите вериги, според статистиката, имат най-малък дял от „хабенето“ на храна – едва 11%. Ресторантите „хабят“ 15% , а домакинствата внушителните 67%. ”
Точно затова управителите смятат, че ако трябва да има законови мерки, те трябва да бъдат насочени към гражданите, а не към тях и то с този подход – на задължение.
Инвалидите и хората с увреждания в България са с най-висок риск от бедност в ЕС
Благотворителните организации също са разтревожени, защото следващата брънка по веригата с оптималното употребяване на храната са те. Без да са настоявали за подобна мярка, те се опасяват, че няма да могат да смогнат с количеството храна, която ще се зададе към тях. Това ще значи допълнително хладилници, проверки за качеството на храната и др., което ще се изразява в две посоки – повече разходи и повече персонал. Те са на мнение, че въпреки добрите намерения, мярката е прибързана и необмислена.
До приемането на закона големите супермаркети във Франция имат практики за работа с благотворителни организации – те даряват 35% от негодната храна за благотворителност, още повече, че ползват и данъчни облекчения да го правят. Имат облекчения още когато пазаруват от местни фермери и така допълнително намаляват изхвърлянето на храна пък от страна на прозводителите, които по този начин винаги намират пазар за продукцията си.
Много ресторанти също са приели за кауза пестенето на храната и изкупуват продуктите с недобър търговски вид, но с отлично вкусови качества.
В Германия млади ресторантьори отвориха заведение само с „отпадъчна“ храна, която по нищо не отстъпва на първокласните кухни. Интересът към това заведение в страната с много силно развито екологично самосъзнание е огромен.
Въпреки критиките, законът има огромен отзвук за моментното състояние в Европейския съюз по отношение на изхвърлянето на храна. За да влезе за обсъждане подобна мярка с валидност на територията на съюза, трябва в поне 7 страни да се съберат 1 000 000 гласа в подкрепа на подобна инициатива, до момента (септември 2015 г. ) има 630 000 гласа „За“ в онлайн петицията.
„Изхвърлянето на годна храна е срамна статистика – 1/3 от цялата произведена храна в света се изхвърля. Това в глобален мащаб е 1,6 милиарда тона храна (данните са на Огранизацията по прехрана и земеделие към ООН), от които 1,3 милиарда тона е годна за консумация. ”
Това коства невероятно много ресурси на планетата – от една страна по производство на тази храна (животновъдството заема 1/3 от цялата земя на планетата, която не е покрита с лед), емисии въглероден диоксид по пакетирането и транспортирането. От друга страна, след изхвърлянето на храната следва отново транспортиране към сметища и обработване на боклука.
Като махнем икономическите данни, остава човешкият фактор. Докато развити страни изхвърлят средно 100-150 кг храна на човек за година, в Африка и Източна/Югозиточна Азия боклукът от храна е едва 9-11 кг. На фона не презадоволените развити страни, има милиони гладуващи хора в целия свят.
Планетата ни е все по-размирно място, територия на контрасти и противоречащи си интереси. Дали мярката ще се наложи като добра, или не, това времето и начинът й на осъществяване ще покаже. Но за да стане това, да има закони, които да регламентират и озаптят хабенето на храна, промяната трябва да започне с веки отделен член на всяко отделно домакинство.