Най-старият ръчно изработен персийски килим е открит през 1949г. по време на втория етап от разкопките на руския археолог Руденко в района на Пазирик и затова е наречен килимът „Пазирик“.
В книгата си, публикувана по повод на тези открития в Русия през 1953 г., Руденко прави подробно описание на открития килим и го определя за изделие, направено в Иран и най-стария персийски килим в света. Той пише: „Не може ясно да се каже дали килимът е от териториите на Мадите -Парта (древен Хорасан) или на Парс, но от историята му и парчетата, намерени в Пазирик, може да се определи, че датира от пети или началото на четвърти век преди Христа“, после добавя:
„Историята на този килим се установява от формата на ездачите на коне, начина на представяне на конете за битки, върху които, вместо седло, са разпънати килими, а тъканите на гърдите на конете свидетелстват за асирийците. Различните дребни детайли и начинът на връзване на опашките на конете по килима „Пазирик“ се срещат също върху релефните изображения на Персеполис.“
Със сигурност тъкането на килими пет века преди Христа е било достигнало най-високото си ниво, доказателство за което е килимът „Пазирик“.
Той е рядък и красив образец, изтъкан с висока техника. Килимът, на възраст около 2400 или 2500 години, е намерен в замръзналата гробница на главата на ситите в Монголия, където много добре се е запазил.
В историята на Иран килимарството и индустрията за килими са се превърнали в едно специално изкуство и талант. Разказват, че гробницата на Кир, погребан в Персеполис, е била покрита с най-скъпите килими. Дори преди него местните жители са имали информация за тъкането на килими с възли. За тъкането на килими те са добивали хубава вълна с дълъг косъм от стадата с овце и кози.
Първите свидетелства за съществуването на килими се намират в писанията на китайците за Сасанидската династия, която е властвала в периода 224 – 651г. сл. Хр. През 628г. император Херакъл, след една своя победа, донася известен брой килими в град Сисфон, столица на сасанидите. Когато мюсюлманите завладели град Ктесифон през 637г., тук е имало значително количество килими, един от които е бил прочутият килим „Пролетта на Хосроу“. В историята е наричан най-скъпият килим.
Гордост! Известна холивудска актриса разходи български бранд по червения килим (СНИМКИ)
Килимите, съществували по време на царуването на Хосроу I (531-579 г. сл. Хр.), са тъкани до 90 квадратни фута големина. Арабските историци са описали килима така: „В ъглите на това великолепно легло са изтъкани сини, червени, бели, жълти и зелени цветя, цветът на фона е образ на Земята в златен цвят, камъчета от кристали представляват образа на водата, растенията са изработени от коприна, а плодовете от скъпоценни камъни.“
След царуването на арабските халифи едно тюркско племе, водено от Селджук, завладява Иран.
Господството на Селджуките (1038 г. – 1194 г. сл. Хр.) е значимо от гледна точка на историята на килимарството в Иран. Селджукските жени са имали специални знания и умения в тъкането на килими с турски възли, в провинциите Азербайджан и Хамедан, които дълго време били под влиянието на селджуките, през този период са използвани турски възли.
Монголската инвазия (1220-1449 г.) е първата брутална атака срещу Иран, но след известно време те попадат под влиянието на иранците. По време на монголското господство над Иран килимарството от гледна точка на красотата и техниката на тъкане достига много високо ниво. Град Табриз, принадлежащ на водача на Илханидите, бил покрит със скъпи килими. Един от монголските владетели Шахрох насърчава всички художници и индустриалци в страната за възстановяването на онова, което е разрушено от монголското нашествие, но килимът в този период е с много прости фигури, повечето от тях геометрични.
Върхът в изработката на класическия персийски килим, който е наречен Ренесансът на персийския килим, датира от времето на Сафавидските царе (1499-1722 г.), особено при управлението на Шах Тахмасб I и Шах Абас Кабир. От тази епоха са останали около 3000 килима, съхранявани в най-големите музеи по света или в лични колекции.
Шах Абас насърчава и окуражава хората да пътуват към Европа и обменят стоки и превръща своята столица Исфахан в един от най-луксозните и огромни градове на Иран.
Той основава голям цех за килими, където да работят художници и да създават най-добрите и най-красиви образци. Повечето от тези килими са изтъкани от коприна и украсени със златни и сребърни нишки.
В епохата на Сафавидите, освен царските дворци, се строят и килимарски цехове, като центровете, разположени по-рано в Табриз, Исфахан, Кашан, Машхад, Керман, Джошаган, Язд, Астарабад, Херат и северните провинции като Ширван, Гарабах и Гилян, се развиват и процъвтяват още повече.
В същото време високопоставени художници и хора на изкуството въвеждат компактен и комбиниран дизайн в средата на килима, наподобяващ бергамот, а триъгълните форми въвеждат в краищата на килима. Това е същият дизайн, който през 15-ти век е бил използван за украсата на ценните книги.
С окупацията на Иран от афганците (1721-1722 г.) идва период на упадък на тази индустрия и изкуство, а килимарските работилници биват затваряни. По време на афганското господство в Иран (1736 г.), Исфахан е напълно елиминиран, докато един млад вожд от Хорасан, наречен Надер Хан, става шах на Иран. По време на своето управление той изразходва цялото си време и сила за борба срещу афганците, турците и руснаците.
През този период и по-нататъшните размирни времена след смъртта му (1747г.) не е изтъкан нито един ценен килим, а килимарската традиция е запазена само сред номадите и следвана от художниците в малките градове.
През деветнадесети век персийските килими, особено изящните килими от района на Табриз, откриват пътя към Европа.
Представители на европейските страни са били изпратени до всички източни държави и в много остра конкуренция събирали всички стари и антични килими и ги търгували в Константинопол, където все още се намира най-важният пазар на килими на Изтока.
С края на източниците на стари килими, британските, американските и немските компании неограничавани започват откриването на нови работилници в Табриз, Султан Абад (Арак), Керман. Този процес продължава до Първата световна война, когато производството на килими значително се увеличава.
Днес тъкането на килими се превърна в най-обширната занаятчийска дейност в Иран и е добре известна и в чужбина. Днешните персийски килими се ползват с особена известност и почит заради техния цвят, разнообразие и многобройните си модели.
