Когато говорим за пещери, обикновено първото измерение на тези природни обекти, което се появява в съзнанието на човек, е „дълбочина“. Това, разбира се, е съвсем естествено, защото в нашето съзнание пещерата се асоциира с отвор в земната повърхност, който ни отвежда дълбоко под земята – а това за днешния човек е малко странно и непривично.
Но когато навлезем в някоя пещера, веднага установяваме, че тя има и друго важно измерение – дължина. При това именно дължината на някои пещери е един от техните най-впечатляващи параметри. Така например, най-дългата в света – Огромната пещера (Mammoth Cave) в САЩ, се простира на 676 км само в изследваната си част (и явно с напредването на изследванията тази част ще се увеличава).
Българските пещери очевидно не претендират чак за такива измерения, но и ние имаме с какво да се похвалим. Най-дългата пещера в България е „Духлата“, наричана още Боснешката пещера. Тя се намира в югозападния дял на Витоша при село Боснек, община Перник. Своето интересно название е получила поради силните звуци, които ветровете издават, преминавайки през входа й.
„Духлата“ се е разпростряла на 17 600 метра, но според други твърдения дължината ѝ е малко повече – 18 200 метра.
Това разминаване се дължи може би на някой смелчага спелеолог, който се е осмелил да навлезе още по-навътре в сравнение с официалния метраж (по-точно километраж) в подземното царство. Но поне по отношение на дълбочината ѝ няма спор – 53 метра.
А владенията на „Духлата“ в това подземно царство има какво да предложат пред възхитения взор. Защото тя е не само дълга, но и сложна подземна структура, с много етажи и лабиринти.
Смята се, че са издълбани и изваяни от река Струма в нейната подземна част. Влезлия вътре посетител се озовава сред плетеница от галерии, тунели, водопади и подземни езера – и всичко това е разположено на общо 6 етажа. Пещерата се обитава от 22 вида животни с подземен начин на живот, като само прилепите сред тях са 6 вида.
„Духлата“ е картографирана и сравнително добре проучена, като е включена в списъка на българските природни забележителности през 1962 година. Въпреки това се срещат твърдения, че в нея все още има неизследвани участъци. Поради сложните и преплетени лабиринтни системи пещерата не е пригодена за масов туризъм.
Риск съществува и от внезапно покачване на водното ниво. Засега достъп до нея имат само спелеолози или добре подготвени любители-пещерняци със специална екипировка. Главните водни зони в пещерата са Голямата река, Дъждовната река и Академишката река. Най-живописните участъци в нея, след като се премине криволичещия, тесен и нисък тунел Чистилището, са Тронната зала и по-малките зали Юфката, Градината и др.
Те са свързани с цяла мрежа тунели. От таваните на Тронната зала висят големи сталактити във фантастични форми на полилеи и невероятни завеси дантели, а от пода се издигат сталагмитени кули и разнообразни колони във всевъзможни форми. Галериите със загадъчни названия, дадени от незнайни пещерняци – „Приказките“, „Камбанарията“ „Кончето“, „Арагонитите“, допълват тайнствените маршрути на подземното царство.