На 16 ноември 1945 г. е учредена Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО. Списъкът на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО включва обекти с изключително значение за човечеството и тяхното съхраняване и опазване е приоритет.
България се присъединява към организацията на ООН на 17 май 1956 г., а през 2007 г. става член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Първият български обект, вписан в списъка на Световната организация за закрила на уникалното културно и природно наследство, е Казанлъшката тракийска гробница. Това става през 1979 година, а номерът, под който е записана, е N 42 37 0. Днес България намира място в списъка с 10 материални обекта (7 културни и 3 природни) и 5 нематериални.
Останалите български обекти под закрилата на ЮНЕСКО са Боянската църква, Мадарският конник, Ивановски скални църкви – вписани през 1979 година.
Рилският манастир, Старият град Несебър, Национален парк „Пирин“, Природен резерват „Сребърна“ – 1983 г., Свещарската могила – 1985 г., Хорът на Бистришките баби – вписан през 2008 г., Нестинарството – 2009 г., Традицията на килимарството в Чипровци – 2014 г., Ритуалът „Сурва“ – 2015 г., Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“ и Съборът в Копривщица – вписани през 2017 г.
Казанлъшката тракийска гробница е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m.
Загадката „Бастет“ в Странджа и какво намери Людмила Живкова в гробницата там (СНИМКИ)
Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им.
Така бил открит забележителен паметник от ранноелинистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта и първият български обект в световното материално културно наследство на ЮНЕСКО.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение.
Това са едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2.
Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.
През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
