Лас Вегас – градът, превърнал се в международна столица на хазарта. Всяка година той се посещава от милиони туристи от цял свят, пленени от неоновите светлини и жадни за всякакви приключения. Бляскавите сгради, пресъздаващи известни забележителности като Айфеловата кула, Хеопсовата пирамида и Венеция, танцуващите фонтани на хотел Беладжио примамват хора на всякаква възраст за почивка и развлечение. Не напразно Лас Вегас е известен като „Градът на греха“.
Казината са пълни с милиони любители на хазартните игри, дошли тук да изпробват късмета си, да прекарат незабравимо време с приятели и да правят всякакви щури неща, без никой да знае за това, защото:
„Това, което се случва във Вегас си остава във Вегас “.
А за всички онези любители на казино игрите, които не обичат рискуват собствени пари препоръчваме платформата Casino Robots, където може да изпробвате всевъзможни ротативки, слотове и игри на маса.
Основаването на Лас Вегас
Невъзможно е да се изучи историята на казината в града, без да се погледне как е формиран самият град. Лас Вегас ( на испански за „Ливадите“) получава името си от керван от мексикански търговци, който намира района по търговския път към Лос Анджелис, подходящ за почивка. Към този момент все още е мексиканска територия.
Между края на 1800-те и началото на 1900-те години хазартът е пренесен в района, известен сега като Лас Вегас. По време на калифорнийската златна треска, изследователи и търсачи се установяват в района и започват своите хазартни практики. Разположен в пустинята на Големия басейн, щата Невада не е от най-предпочитаните от заселниците.
Чак след Мексиканската война през 1848г., когато Съединените щати придобиват територията, започват заселвания. През 1859 г. откритието на „Comstock Lode“ от злато и сребро стимулира първата значителна бройка заселници в Невада, които да използват възможностите за добив на територията. Пет години по-късно, по време на Гражданската война, Невада се превръща набързо в 36-тия щат, за да укрепи Съюза.
През останалата част от 1800-те години хазартът е популярно занимание за златотърсачите, преминаващи през района, въпреки законите, забраняващи хазартните игри.
Първоначално тези закони налагат наказания на тези, които държат места за залагания и участващите в такива практики, но с изтичането на века законите се разхлабват малко. Хазартът е декриминализиран през 1869 година.
През 1905 г. е основан Лас Вегас, малък град, който току-що е създаден като междинна спирка за влакове, пътуващи между Лoс Анджелис и Солт Лейк Сити. Хазартът остава извън закона, но има някои подземни казина, които все още работят.
Съединените щати винаги са имали връзки с хазарта, още от времето, когато пристигат първите европейски заселници. И докато пуританските групи от заселници го забраняват изцяло в новите си селища, емигриращите от Англия имат по-снизходителен възгледи и са повече от щастливи да го толерират. Тази раздвоена връзка продължава и през 1910 г., но общественият натиск води до общонационална забрана на хазарта. Подобно на забраната за алкохол от същата епоха, това се оказа малко трудно да се приложи и хазартът продължава да забавлява хората, само че малко дискретно.
Сривът на Уолстрийт и Голямата депресия, породени в началото на 30-те години, довеждат до отново легализиране на хазартните игри, тъй като за мнозина това е единствената перспектива за облекчаване на жестоката бедност, която те преживят.
1931 е годината, която променя завинаги перспективите на Лас Вегас . Хазартът е окончателно легализиран завинаги от правителството на Невада.
Също така, това е годината, в която започва строителството на язовир Боулдър, известен сега като язовир Хувър. Това довежда много работници в района, които се нуждаят от начин да се отпуснат в края на деня, подхранвайки по-голямото търсене на игрални заведения. Kогато хазартът е официално легитимиран, той има място за процъфтяване и бизнесмените насочват вниманието си към привличането на туристи там.
Томи Хъл – бизнесменът, който получава лиценз за изграждане на казино в Лас Вегас. На него се приписва откриването на първия хотелски курорт Ел Ранчо Вегас през 1941 година. Той е построен в района, който е известен като ивицата Вегас. Успехът на Томи Хъл довежда много други бизнесмени в Лас Вегас и са построени много хотели казина.
Най-известният от тях – Фламингото, е построен от известния мафиот Бъгси Сейгъл.
С това гангстерът от Ню Йорк дава на Вегас за първи път вкус към по-големите казина, които не след дълго доминират в района. Неговото „Фламинго“ е отворено през 1946 г. Сийгъл е убит през следващата година, но наследството му продължава да живее и през следващите години в града се появяват все повече и повече финансирани от мафиоти курорти.
През 1946 г. развитието на казината се увеличава значително с изграждането на многобройни имоти, включително прочутия Golden Nugget в центъра на Лас Вегас, Harrah’s Club и Nevada Club в Рино и Wagon Wheel Casino и Tahoe-Biltmore Hotel & Casino близо до езерото Тахо.
В продължение на години лицензирането на игри се извършва на местно и окръжно ниво. Данъците се определят от броя на работещите игри или машини. През 1945 г. обаче лицензионният орган се премества на държавно ниво и Невада въвежда нова програма за лицензиране, която в допълнение към таксата за игра събира такси въз основа на процент от брутната печалба в игрите. Първият щатски данък върху игрите в Невада е начислен през 1946 г., осигурявайки 1% от брутните доходи. Приходите са общо $ 670 000 в цялата страна.
Към 1950 г. населението на щата е 160 000 души. Строителството на казина и хотели процъфтява в цялата държава.
Освен огромния растеж на индустрията, 50-те години на миналия век въвеждат това, което ще се превърне в пример за всички други юрисдикции в областта на игрите, които да следват при регулирането на игрите. До 1952 г. комерсиалният хазарт затъмнява минното дело и селското стопанство, за да се превърне в най-голямата индустрия за доходи в Невада. Тъй като икономиката на щата става все по-зависима от игрите като икономически двигател, страхът от федерална забрана за игри и негативни обществени настроения нараства, кара законодателната власт да създаде Съвет за контрол на игрите през 1955 г.
Комисията действа по препоръките на Съвета за контрол на игрите и е окончателният арбитър по всички въпроси, свързани с лицензирането на игри. В допълнение, регулаторите на игри създадават известната вече Черна книга.
„Черната книга“ е списък на измамници, които не са допуснати до казината, и пряк резултат от ангажимента на Невада да продължи да защитава целостта на индустрията. Системата за регулиране на игрите е неразделна част от успеха на щата и се е превръща в стандарт, на който се основават всички други национални и международни агенции за регулиране на игрите.
Втората половина на 20-ти век в Лас Вегас е белязана от нарастване на населението, броят на курортите в града и размерът на самите курорти. През 70-те години тенденцията за превръщане на хотелите казина в мега курорти донася повече късмет на града. Лас Вегас се превръща от хазартен град в място за семейна почивка, защото тези курорти предлагат всякакви забавления, освен залагания. Познати имена, като Хауърд Хюз и The Rat Pack, спомогат за промяната на имиджа на Лас Вегас
През 80-те и 90-те се появяват големите курорти, които съставляват голяма част от Вегас днес, като MGM Grand, Bellagio и Treasure Island.
И въпреки че Лас Вегас, заедно с останалата част от страната, претърпяват някои икономически спадове през 2000-те, градът отново е на път да порасне.
Въпреки че се насочва към нови начини да привлече хората в района – с фокус върху възобновяемата енергия и околните природни дадености на града – казино индустрията винаги ще играе голяма роля в историята на града.
Към 2000 г. населението на Невада е повече от 2 милиона, като близо 7000 души се местят в Лас Вегас всеки месец. Курортната индустрия се засилва до фаталния 11 септември 2001 г. Курортната индустрия на щата показма своята уязвимост и държавният бюджет пострадва драстично в резултат на трагедията.
Много служители на курорта са съкратени, тъй като пътуванията в САЩ намаляват драстично. Хотелските стаи са празни, цели райони на казината са тихи и Невада се сблъсква с едно от най-големите си предизвикателства: как да вдъхнови пътуването обратно.
За съжаление щетите са нанесени.
Държавата се сблъсква с бюджетна криза поради намалените приходи от данъци, свързани с курортите и едва през 2005 г. индустрията възвръща позициите си. Благодарение на усилията на Лас Вегас и Рино, Невада стабилно възстановява позицията си на любимата „детска площадка” в страната.
Популярната кампания „Само Вегас“ в Лас Вегас, която използва известния вече лозунг „Каквото се случва във Вегас, си остава тук“, открива нов пазар за млади туристи, търсещи пълноценно курортно изживяване. Ултра салоните, мега нощните клубове и ресторантите от световна класа започват да се отварят с трескаво темпо, а „Градът на греха” продължава да бъде градът, в който богатите и известните идват да играят.
Сега Лас Вегас е превърнат в най-бляскавия град в света и очевидно хазартна столица в света. Но атракциите му са нещо повече от хазарт, има курорти, вдъхновени от различни цивилизации и градове, които дават на туристите усещането, че са на околосветско пътешествие само с посещението си там.
Въпреки, че хазартът е законен в редица щати днес – най-известният е Лас Вегас, Невада. И независимо, че индустрията непрекъснато се развива и модернизира, онлайн хазартът все още е нещо като сива зона в Съединените щати. В момента много международни интернет казина не могат да приемат американски клиенти, въпреки че признаците са, че това ще се промени в близко бъдеще.