Враца е най-големият град в Северозападна България. Административен и стопански център на едноименните Община Враца и Област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.
Археолозите откриват присъствие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница“.
С тези сечива тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. С оръжията, изковани тук, трибалите се защитавали успешно от нашествията на илирийски и скитски племена.
Може да се предполага, че в тракийските гробници, разкрити край Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище. Дори нещо повече – предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите.
Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината – към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопий Кесарийскикрепост „Валве“ (Βαλβαί), което на латински означава „двукрила врата“, е същата крепост при Вратцата.
Античност
Още около 6000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа [12] Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.
В периода около VI-VII век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. Трибалите били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип II. През 335 г. пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и впоследствие стават негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи, и най-голямото тракийско съкровище, а именно – Рогозенското съкровище.
То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.
През VI—IV век пр. Хр. в околностите на Враца е съществувало голямото културно, икономическо и политическо средище Салдоцела, но през III век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни.
През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и съседните им мизи срещу римските нашественици. Не след дълго Марк Лициний Крас успява да ги победи, но настъпилата зима го кара да се върне в базата си в провинция Македония, като по пътя сердите му нанасят значителни загуби.
Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.
Средновековие
През периода на Средновековието градът носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през Втората българска държава. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения.
Според легендите, при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантоглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.
В османски данъчен регистър от 1553 г., съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София, градът се споменава под името Увраджа
Възраждане
Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX столетие градът наброявал вече 2500 къщи.
Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 г. – един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.
Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.
Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Враца е първият свободен град в Северозападна България.
След Освобождението
След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство – най-старото научноизследователско учреждение в България в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото в България училище по копринарство и тъкачница за копринени платове.
Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства – двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания“.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.
На 30 септември 1923 година, след пожар във военен склад, засегнал и укрити от Съглашението боеприпаси, изгаря голяма част от града. Според някои данни 500 къщи са опожарени, разрушена е голяма част от чаршията. На 1 октомври 1923 година е обявен едномесечен траур.
Враца пострадва от бомбардировките по време на Втората световна война.
След 1944 година
През 1966 година Враца е засегната от наводнение. По време на първомайския празник на труда се къса дигата на хвостохранилище „Мир“ (край южния край на с. Згориград) на оловно-цинковите мини „Плакалница“ във Врачанския балкан, вследствие на което Згориград и крайните югозападни квартали с центъра на Враца са залети от 450 000 м³ маса от вода, кал, камъни, дървета с отровни утайки от тежки метали и цианиди. Официално тогава се съобщава за 107 загинали, според по-късни оценки жертвите на наводнението са над 500, ранени са 2000 души, разрушени са над 150 къщи.
Враца след 1990 година
През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си, както и голяма част от по-големите замърсители, с което рязко се подобрява екологичната обстановка в града. В тази нова среда, развитието на Враца като туристическа дестинация се превръща в един от основните приоритети на Община Враца.
От демократичните промени през 1990 г. до днес (2012) град Враца е имал осем кметове.
