Хищниците, които дебнат своята плячка във водната шир са не по-малко умели и свирепи ловци от тези, които ловуват на сушата. Когато става въпрос за морски хищник, хората обикновено се сещат за акулата. Обяснението е, че този екземпляр включва и човека към своята плячка и затова обяснимо предизвиква страха ни. Истината обаче е по-различна, най-големият хищник в моретата е косатката.
Това животно е на върха на хранителната верига и на практика няма по-голямо хищно животно във водата от нея. Като същинско морско чудовище от гледна точка на жертвите на косатката тя заслужава да бъде познавана добре.
Произход на названието косатка
Orcinus Orca – това е латинското название на единствения признат вид от рода на Orsinus, описан от зоолога Линей в средата на ХVІІІ век.
Първото описание, основано на някаква научна основа обаче, е доста по-рано, още през 1558 година. Направено е от Конрад Геснер в Рибната книга, в която описва изследваните от него мъртви животни в залива на Грайфсвалд. С това предизвиква голям интерес сред местните хора.
Благодарение на опитите на първите учени е намерено мястото на косатките сред останалите морски обитатели. Косатката е вид от тридесет и петте в голямото семейство на Делфините – китоподобни бозайници, известни като едни от най-умните животни на планетата. Появили са се преди 11 милиона години.
В англоговорящия свят наричат косатката кит убиец, но все по-често се използва и терминът, дошъл до нас от римляните – Orca. Името на рода носи значение – принадлежащ към царството на мъртвите и оттам името на косатката може да се разбира като кит, който носи смърт. Латинският термин се използва, за да се избегне натоварената с много негативни чувства дума убиец. Видът повече е свързан с делфините, освен това, отколкото с китовете.
Видове косатки
Известни са от 3 до 5 вида косатки, които се различават до толкова, че да се обособят в отделни подвидове. Някои ги определят като съвсем различни видове.
Постоянен вид косатки
Най-често наблюдаван е този вид. Виждат ги в крайбрежието на североизточните части на Тихия океан. Хранят се с риби, а понякога със сепия. Живеят с сложно устроени семейни групи. Женската им характерна заоблена гръбна перка, на която върхът е под остър ъгъл. Наблюдават ги в Британска Колумбия и Вашингтон.
Преходен вид косатки
Хранят се изключително с морски бозайници и почни никога с риба. Те се движат в малки групи, от две до шест животни и семейните им връзки не са така устойчиви.
Гръбната перка на женската е по-заострена и представлява по-силно изразен триъгълник. Те могат да бъдат видени в Южна Аляска и Калифорния.
Двата вида не си взаимодействат, не се кръстосват и на практика са различни биологични видове.
Далечен от сушата вид косатки
Този вид косатки е открит късно, през 1988 година в североизточната част на Тихия океан. Те не се доближават до брега и се хранят основно с риба. Установили са обаче, че понякога ядат бозайници, нападат даже акулите. Наблюдават ги около Ванкувър. Движат се в групи, понякога до 200. Те са различни от останалите два вида, но все още не добре проучени.
Какъв е шансът да бъдете нападнати от акула
Смята се, че първите две групи са се отделили преди около 2 милиона години. Генетичните данни показват, че в последните 10 хиляди години кръстосване между тях не е имало. Трите вида са документирани в Антарктика. Самостоятелни популации косатки има около Обединеното кралство, Норвегия, Аржентина островите Крозе. Както се вижда ареалът им е доста широк.
Характеристика на косатката
Косатката е едър бозайник, близък до Делфина. Има едро и тежко тяло с голяма гръбна перка. Отличава се с характерната си окраска. Гърбът на косатката е черен, гърдите са бели, коремът е с две извити бели ивици от всяка от страните и бяло петно, което огражда окото. Мъжкият стига до 8 метра дължина и тежи 6 тона. Женската косатка е около 7 метра дълга и тежи към 5 тона. Малкото се ражда 180 килограма и е дълго около два и половина метра.
Долните и горните им челюсти имат от 10 до 13 зъба и силна захапка, с която трошат костите и разкъсват жертвите си.
Косатките имат изключително добре развити сетива. За разлика от китовете, които си служат с вокализация за проследяване на плячката на принципа на ехолокацията, косатките, които ловуват бозайници, не я използват. Те са много тихи ловци. Ловуват в пълно мълчание, но не разчитат на зрението си, а повече на слуха си. С него улавят дишането и звуците от движението на плячката.
Тези, които ловят риба, по време на лова използват ехолокация. Рибата не е способна на улавя звуците от този начин на общуване.
