В тропическите гори на Южна Азия и Южна Америка живее едно забележително дебелокожо животно с хобот на слон, с цвят на бик, големина на свиня и копита на кон. Късата недоразвита опашка, набитото и почти обезкосмено тяло, изтеглената и завършваща с хобот муцуна, трипръстите задни крака придават действително на това същество доста странен вид.
Неговата забележителност се крие не само във външния му вид. То е последен потомък на онези животни, които са живели преди милиони години и от чиито внуци са се родили днешните слонове, носорози, хипопотами, свине и коне. То почти не се отличава от своите далечни сродници и е истинска „жива вкаменелост“ в днешно време. През ледниковата епоха е живял и в Европа. Това животно се нарича тапир.
Южноамериканският тапир е доста по-едър от своя азиатски събрат.
Той достига до 2,5 метра дължина и до метър на височина, като теглото му може да е над 500 кг, докато азиатския вид достига едва 230 кг. Кожата му е почти неокосмена, а дебелите му и силни крака завършват с копита. Неговата муцуна има форма на къс, месест и много подвижен хобот, с който лесно пасе тревистата растителност. Най-интересното при южноамериканския тапир е цветът на неговата кожа. При възрастните тя е сивокафява, а при малките е набраздена с бели линии и петна.
Южноазиатският тапир се отличава с по-малкото си тяло, което е още по-красиво оцветено. Цялата предна част и крайниците са черни, а гърбът, коремът и задната част са снежнобели. Тази окраска съвсем не е странно хрумване на природата, а една много сполучлива защитна окраска. Чрез нея така нашареното животно е отлично приспособено към сенчестите индийски джунгли, в които светлината и сянката рязко се сменят.
Животното, чийто черен дроб съдържа голямо количество витамин А и може да ви убие
Тапирите са много страхливи животни и предпочитат да живеят из влажните тропически гори, в чиито най-гъсти и мрачни усои се крият през дневните горещини. Най-опасни техни врагове са ягуарите в Америка и тигрите в Азия. Едва през нощта те излизат от своите убежища и отиват на паша. Преди съмване или привечер обичат да обикалят покрай реките, в чиито хладни води често се къпят. Те са умели плувци и често се крият от неприятелите си във водата.
Тапирът, като всички копитни, е растителноядно животно.
При хранене си помага с чевръстия си малък хобот. С него свива зеленината на отделни порции преди да ги поднесе към устата си.
Докато са млади, тапирите живеят на стада със своите малки. Когато поизраснат, мъжките напускат стадото и се уединяват в джунглата. Те са тихи и добродушни животни, които могат да се опитомяват. Даже децата на туземците обичат да яздят такива опитомени тапири.
Тапирите са застрашени от изчезване род, което означава, че броят им в природата намалява все повече и повече. Това е така, защото хората изсичат горите за дървен материал и разчистват почвата, за да засаждат земеделски култури, като унищожават обиталищата на тапира, а също и на много други животни. Освен от тигри и ягуари тапирите са заплашени и от ловци, които ги убиват за храна и за спорт.
Един от четирите вида тапири е включен в международния Червен списък. Това е централноамериканският им представител. Той е едно рядко животно, което живее в част от Мексико и в северната част на Южна Америка. В п-ов Юкатан то вече напълно е изчезнало.
