В природата съществуват зверчета, които са пухкави и симпатични, но само отдалече. При среща с тях човекът може да пострада тежко, нещо повече те са в състояние да убият всеки натрапник в територията им. Такова животно е росомахата. Тя не се среща по нашите географски ширини, но е крайно интересно създание, което заслужено се определя като нинджата в света на хищните бозайници.
Това странно за нашите представи животно наистина е уникален боец. То не се страхува да влезе в бой с мечки и е един от най-смелите хищници, обитаващи студените северни области на света.
Какъв е начинът на живот на росомахата и какви са характерните особености на този животински вид?
Характеристика на росомахата
Росомахата, с латинско название Gulo gulo, е най-едрият представител на голямото семейство на Поровите. Родът на зверчето е Росомахи. Срещат се три подвида, които обитават различни области – Европа, Средна и Северна Азия. Животното е известно още като лакомец. Въпреки че е представител на Поровите, външно прилича повече на мечките. Научните класификации му отреждат място до златката заради развитието на вида и затова често наричат росомахата голяма златка.
Симпатичната росомаха се отличава най-вече със своята смелост, сила и издръжливост, което кара черната мечка да избягва срещата с нея.
Този член на семейство Порови има характерното за тях гъвкаво и издължено тяло. Дължината от 86 сантиметра е характерната, но някои самци стигат до 105 сантиметра. Не е висока, само около 45 сантиметра височина и тежи между 11 и 19 килограма.
Както останалите Порови, задните крака на росомахата са по-дълги, но както предните, така и задните крайници са къси за тялото на животното. Затова, когато се движи, лакомецът изглежда приведен леко напред. Тъй като живее в студени северни области, природата е направила росомахата пригодна за придвижване в снега. Стъпалата на зверчето са прекалено широки и имат ципа между пръстите. За да не потъва в преспите, росомахата най-често се движи тичайки.
Етруската земеровка – най-дребният бозайник в света
Животното има източена напред муцуна и малки уши. Това, което впечатлява, е мощната захапка и невероятно острите зъби. Тялото на зверчето е покрито с груби, дълги и гъсти косми. Цветът им варира от тъмнокафяво до светло, а на задната част на гърба има две бели линии. Има пухкава опашка, дълга до 23 сантиметра, но най-често около 18 сантиметра.
Разпространение на росомахата
Местообитанията на росомахата са тайгата и лесотундрата. Понякога може да бъде видяна в тундрите на Северна Америка и Евразия. Наблюдавана е в Канада, Аляска, Скандинавия и Сибир. В миналото в американския щат Мичиган е имало росомахи, но сега са изтребени. Това обаче е причина и до сега Мичиган да е определян като щат на росомахите.
Начин на живот на росомахата
Росомахата се различава от останалите представители на семейство Порови по това, че е странстващо животно. Ареалът, който обикаля, е много широк, достига 2 хиляди квадратни километра.
Животното е самотник. И рядко може да бъде видяно в група. Хралупите и храстите са техните жилища. Понякога заемат домовете на други животни. Могат да бъдат видени в пещера, но също и свити на кълбо до някое дърво. Отлични катерачи и плувци са.
Смелото зверче често прогонва вълците от плячката им, освен в случаите, когато са събрани на глутница. Росомахата е в състояние да излезе победител в двубоя дори с най-едрия вълк. Мечките, които са 10 пъти по-тежки от нея, също отбягват да се конфронтират и отстъпват пред смелото зверче. Поради тези причини животното няма на практика врагове, които го застрашават.
Интересни факти за росомахата
Най-необяснимото в поведението на този малък и безумно смел звяр е, че росомахата открива и спасява затрупани в снега хора. При експеримент е установено поведението на росомахата. Тя намира и изравя човека, после го захапва за ръкава и го извлича от преспата. Съвсем необяснимо после зверчето си отива. Това поведение няма никакво обяснение, но може да ни накара да погледнем с други очи на росомахата.
Понякога лакомецът се държи странно. Той рови земята с лапа, както го прави кучето, и гризе кората на някои дървета.
Росомахата не се бие за територията си, тя сигнализира за това, че е нейна със секрецията от аналните жлези.
За леговище росомахата може да ползва дори празна коруба от друго животно, тоест съвсем непретенциозна е към дома си.
