Питали ли сте се как са се будели хората преди изнамирането на часовника с аларма? В Британия и Ирландия буденето на хора било професия, родена по времето на индустриалната революция.
Мери Смит от Брентън стрийт, Лондон, била част от тези, които практикували буденето срещу заплащане.
С дейността си Мери си докарвала 6 пенса седмично. Занаятът на будителя най-често се наследявал в семейството. Мери поела бизнеса от майка си, а после го предала на дъщеря си Моли Мур, за която се смята, че е последната лондонска будителка. Мур впрочем е и единственото от 16-те деца на Мери, оцеляло и достигнало зряла възраст.
Колко от живота си прекраваме в сън?
За да разбуди клиентите си, Мери използвала тръбичка и сушен грах и била известна с точния си мерник, който безотказно целел прозореца на поръчителя, пък бил той и на четвъртия етаж.
Методът на Мери се отличавал с дискретност. В началото будещите използвали крачетала, само че тогава се будели и онези, които не са поръчали събуждане. Използвали също дълги бамбукови прътове или металните пръчки, с които гасяли и палели уличните фенери.
Будещите започвали атаката си по прозореца на клиента и не го оставяли, докато не покаже, че е буден.
Имало два начина за поръчка на събуждане – да сложиш табелка с нужния час или направо да пишеш с тебешир по вратата си, или да се срещнеш лично с човека. Понякога и патрулиращите полицаи си докарвали по нещо допълнително, будейки работниците.
За хората, които работели с по-различно работно време – като продавачите на пазара, докерите или миньорите – навременното събуждане било много важно и те ползвали услугите на будещите.
Професията се е практикувала чак до 40-те години на ХХ в., когато часовникът с аларма навлиза масово в домовете на хората.
