За руския художник, творил в Париж – Хаим Сутин, се знаят много легенди. Но не е измислица, а достоверен факт това, че през 2016 г. картината му „Бычья туша“ /ориг. наименование, прев. „Труп на бик“/ е продадена за 28,165 млн. долара. Друга картина – „Камердинер“ – за 16,9 млн. долара, „Малкият сладкар“ – за 18 млн. долара и „Невеста“ – за 15,6 млн. долара.
На фона на тези баснословни суми, звучи ужасно реалната история на Сутин – рисувал гол, защото не отделял пари за дрехи – с мизерните си средства купувал бои и четки, често заспивал гладен и умрял след операция на увредения си от глад стомах.
Днес много колекционери по света считат Сутин за равен на Ван Гог, Мунк и Пикасо.
Приживе художникът не се приобщава към нито едно от модните за времето авангардистки движения – има собствен почерк на рисуване, макар да минава за авангардист.
Ето как го описва негов съвременник: „Всичките си картини рисуваше гол. Рисуваше храната, преди да я изяде. Не я докосваше, преди да я нарисува, дори да е много гладен. С жените се държеше смехотворно, изглеждаше неугледно, а около него винаги цареше безпорядък“.
Чудакът е от онези руски художници, които в годините на Октомврийската революция, напускат Русия и заминават за Париж.
Там започват да ги наричат „френски“ художници, макар Сутин винаги да подчертавал, че е руснак.
Хаим Соломонович Сутин почти до наши дни е непознат в родината си и прочут по света. В момента негови картини има в галериите на цяла Западна Европа и Америка. Платна на художника се появяват в аукционите и за тях се провежда щуро наддаване.
Първият български народен художник (СНИМКИ)
Както стана ясно, Сутин имал една особеност – да рисува гол. Но това той правел не защото бил ексхибиционист, напротив – бил доста срамежлив човек. Не искал да си цапа дрехите, защото нямал пари за облекло.
Всъщност, мизерните му средства често не стигали и за храна. Историята на живота му, извън творчеството, е белязана с една дума – лишение.
Сутин заминава за Париж съвсем млад, с надеждата да му провърви и да стане известен. Вместо това, в продължение на дълги години води мизерен живот. Натурщици на платната му ставали парижки проститутки и бродяги. Често рисувал и трупове на животни, които гледал в кланица срещу жилището си. Трескаво рисувал и продавал работите си за дребни стотинки.
В Париж се сближава с Амедео Моделиани, с когото стават близки приятели.
Моделиани считал Сутин за гений и без всякаква професионална завист, буквално го поел под крилото си – грижел се за него, запознавал го с важни хора, научил го на елементарни маниери в обществото и дори му нарисувал портрет.
В един момент Сутин става ярка фигура сред художниците от т.нар. Парижка школа.
След десет години на лишения и душевни терзания, най-сетне изгрява и звездният му момент – през 1923 г. в Париж пристига американският меценат и колекционер Алберт Барнс и купува 60 работи на художника, срещу 2000 франка. Благодарение на него, Сутин става известен и в Америка.
Богатството и славата, обаче, ни най-малко не променили нито бита, нито характера на Сутин. Той винаги бил толкова объркан в обществото, че никога не знаел как да се домогне до онзи успех, който да му носи и пари.
Вероятно всичко това е дало отпечатък и в картините му, защото някои изкуствоведи се изразяват за тях с: „Болезнено е да ги гледаш!..“ От платната на Сутин наистина лъхат тъга и безнадеждност.
Заради постоянното гладуване, художникът страдал от болки в стомаха. Откриват му язва. През 1943 г. го оперират, но се оказва късно. Сутин умира в тежката обстановка на война, когато Когато Париж е окупиран от немците.
Пабло Пикасо, Жан Кокто и Макс Жакоб изпращат художника до вечното му жилище.
