Игуасу са водопади в Южна Америка и името им в превод от индиански означава „Голяма вода“. Образувалите се водопади от преди 120 млн. години се намират на границата между Аржентина (80% от площта ) и Бразилия (20% от площта).
Водопадите се намират на границата между Аржентина и Бразилия и представляват великолепен спектакъл от 275 водопада. Думата „Игуасу“ в буквален превод означава „Голяма вода“ и произлиза от племената тупи или гуарани. Водопадите Игуасу се простират на 2700 метра дължина (800 метра са от бразилската и 1 900 метра от аржентинската страна.) Височината им варира между 60 и 82 метра.
Бразилска страна
След 3 прекарани дни в Рио де Жанейро се отправих с вътрешен полет към градчето Фос до Игуасу. Кацнах рано сутринта, което ми даде възможност да разгледам водопадите и птичият парк Parque das Aves, след което преминах границата и нощувах в Пуерто Игуасу, Аржентина. Ако няма да оставате във Фос до Игуасу е препоръчително да заключите багажа си в металните шкафчета, които се намират точно до централния вход на парка.
Планът предвиждаше по един ден от двете страни, което всъщност се оказа напълно достатъчно. Бразилската страна на водопадите Игуасу отнема между 3-4 часа. Представлява само една дълга разходка покрай реката и ждрелото, където се откриват прекрасни панорамни гледки.
Водопадите Игуасу са част от втория национален бразилски парк Iguaçu National Park, създаден през 1939 година. Паркът защитава богатото биоразнообразие, състоящо се от представителни видове на бразилската фауна и флора. Паркът е добавен като световно природно наследство от ЮНЕСКО през 1986 г.
Игуасу със сигурност е наслада за очите, но и симфония за ушите. Слушането на огромното падащо количество вода е абсолютна нирвана. Вече бях посетил едни от най-красивите водопади в Исландия, но всички те бледнееха пред зрелищните Игуасу. Когато за пръв път застанах пред водопадите в Бразилия се сетих за знаменитата фраза на бившата Първа дама на САЩ Елинор Рузвелт, която при вида на Игуасу възкликнала: „О, бедна ми Ниагара“.
Аржентинска страна
Водопадите от бразилската страна дават по-живописна перспектива на това природно чудо от далечина, докато от аржентинска страна може да се доближите на близко разстояние и да усетите мощта и силата на Игуасу.
След като влезете в парка първото нещо, което трябва да направите е да вземете карта и да стигнете до централната жп гара (Central Station), за да се качите на влака до най-далечната точка – гара Garganta del Diablo. След кратка разходка по металното мостче се стига до Дяволското гърло.
Това е най-голямата атракция на водопада Игуасу. Колкото повече се доближавате, толкова по-мощна изглежда водата. Тук силата на водата е грандиозна. Огромно количество вода се изсипва надолу в пропастта Дяволското гърло (Devil’s Throat/Garganta del Diablo). Тази бездна е висока 82 метра, широка е 150 и е дълга 700 метра. Тя е с отличаваща се U-образна форма. Звукът е оглушителен, а гледката невероятна.
След Дяволското гърло се върнах до средната гара Cataranas Station, откъдето поех по долната пътека (Lower Circuit). Тя представлява дълга криволичеща пътека през тропическата гора. Долната пътека предлага най-добрите гледки към водопадите от няколко обозначени места и отнема около 2 часа.
Горната пътека е съвкупност от пътеки, мостчета и наблюдателни платформи по горния хребет на водопада Игуасу. Тя отнема малко повече от един час разходка. Оттук ще имате възможност да погледнете надолу по ръба на водопада.
