През 2022 г. населението на Китай, основният световен производствен център, е намаляло за първи път от 60 години. Това събитие помрачи перспективите за глобална икономика, изградена върху глобални вериги за доставки, не по-малко от военния конфликт и последиците от пандемия.
Демографите смятат, че така е избухнала бомбата, заложена от комунистическата партия в края на 70-те години с въвеждането на политиката „едно семейство – едно дете“.
Голяма роля за спада на раждаемостта изигра и светкавичният растеж на китайската икономика.
Нарастването на доходите на китайците през последните десетилетия се отрази пряко на раждаемостта.
И тук вече не може да се обвинява политиката на местните власти: подобна тенденция се превърна в проблем за всички големи икономики. САЩ и Европа, според експертите, трябва да си вземе поука от съдбата на Китай, защото и те рискуват да загубят милиони работници до края на века.
Националното статистическо бюро на Китай съобщи, че броят на смъртните случаи в страната е надвишил броя на ражданията за първи път след „Големия скок напред“ – неуспешния икономически експеримент на Мао Дзъдун, довел през 60-те години до масов глад и смъртта на десетки на милиони китайци. През 2022 г. общото население на Китай е намаляло с 850 000 души, което може да изглежда незначително за страна с над 1,4 милиарда души, но в действителност това бележи началото на голяма демографска промяна, която според експертите може да е необратима.
Китайските власти от години се опитват да забавят този момент, като насърчават семействата да имат деца с различни стимули.
Нито една от двете тактики обаче не проработи. Сега Комунистическата партия се готви да промени драстично икономическия курс, за да избегне криза. Още през 2022 г., на фона на намаляващото население и стабилното му застаряване, китайската икономика показа един от най-лошите резултати от 1976 г., когато почина „великият кормчия“.
Трябва да се отбележи, че през последните четири десетилетия Китай успя да се превърне в един от основните икономически центрове на света и глобална производствена работилница и сега намаляването на работната сила няма да бъде ограничено до вътрешни последици. Анализаторите са уверени, че предстоящата криза в Китай ще има пряко въздействие върху световната икономика.
Живейте по-дълго, раждайте по-малко
Миналото лято китайски служители публично признаха, че страната е на прага на спад на населението, който се очаква да започне преди 2025 г. според официалните прогнози. Властите обаче са изчислили погрешно: още през 2022 г. раждаемостта достигна най-ниското си ниво в цялата история на наблюденията – 1,1 деца на жена. В най-големите градове, Пекин и Шанхай , цифрата е спаднала общо до 0,7. В същото време, за да се поддържа простото възпроизводство на населението, тоест да се поддържа броят на същото ниво, коефициентът трябва да бъде най-малко 2,1.
1,1 деца на жена беше раждаемостта в Китай в края на 2022 г.
КНР отдавна е заподозряна в публикуването на неточна статистика за смъртните случаи от COVID-19 и има мнение, че пандемията е оказала по-голямо влияние върху намаляването на населението на страната, отколкото властите казват. Експертите обаче подчертават, че е било въпрос на време и тенденцията при всички обстоятелства е щяла да се прояви през това десетилетие поради две основни причини – дългосрочната политика на управляващите „Едно семейство – едно дете“ и рязко повишаване на качеството на живот.
След Втората световна война населението на Китай се увеличава бързо – през 1949-1980 г. е регистрирано увеличение от 540 на 969 милиона души.
Тогава комунистическата партия обяви, че хранителните, енергийните и други ресурси на страната може да не са достатъчни, за да задоволят нуждите на почти милиард души, а през 1979 г. забрани на семействата да имат повече от едно дете. При раждане на второ дете родителите могат да бъдат глобени между четири и осем средни годишни дохода.
В резултат на това през 2015 г. раждаемостта пада до едно дете и половина на жена, въпреки че през 1970 г. е над шест. Тогава демографите казаха, че ако сегашната тенденция се запази, броят на китайците ще започне да намалява до 2030 г. и това накара Комунистическата партия да премахне забраната за раждане на второ дете. През 2021 г. Китай въведе политика на „Едно семейство – три деца“: раждането на третото вече се приветства, а четвъртото и следващите вече не се наказват от закона.
Снимка: Tingshu Wang / Reuters
Пекин предложи на семействата набор от стимули за повишаване на раждаемостта, включително парични трансфери, намаляване на данъците, отстъпки за недвижими имоти и удължен отпуск по майчинство.
Това обаче не е достатъчно, за да стабилизира намаляващата раждаемост или да промени утвърдените традиционни идеи за ролята на жените в семейството, каза Джън Му , асистент по социология в Националния университет на Сингапур , който изучава китайската демография. Освен това властите разбраха твърде късно, добави представителят на Центъра за върхови постижения по застаряването на населението към Австралийския съвет за изследвания (CEPAR) Филип О’Кийф.
Не е виновна само недалновидната демографска политика. По пътя от гладуваща страна до втората по големина икономика Китай не успя да избегне съдбата на всички развиващи се страни: раждаемостта спадна с увеличаване на доходите и повишаване на нивото на образование.
В бързо развиващите се икономики времето е по-скъпо, отколкото в бедните страни, така че дългото отсъствие от работа и грижите за дете е неизгодно за мнозина, каза Гийом Ванденбрук, икономист и помощник вицепрезидент на Федералната резервна банка на Сейнт Луис в САЩ.
Освен това, за разлика от аграрните общества, децата в развитите индустриални общества трябва да учат дълго време, за да получат квалификация, съответстваща на пазара на труда, поради което са изключени от икономическия живот и са изцяло под грижите на възрастните. Междувременно образованието, което родителите трябва да осигурят за бъдещия професионален успех на детето си, поскъпва с растежа на икономиката на страната.
Така отглеждането на деца удря силно по джоба и много семейства не могат да изтеглят няколко деца наведнъж.
Освен това, тъй като качеството на живот се подобри, хората в Китай започнаха да живеят по-дълго, тоест населението на страната застарява. Според официалните прогнози до 2035 г. почти една трета от китайците (около 400 милиона души) ще бъдат на възраст над 60 години. Има и друга връзка между намаляващата раждаемост и застаряването на населението: за младите хора е трудно да съчетават отглеждането на деца и грижите за застаряващите родители и баби и дядовци.
Демографската ситуация се влошава от факта, че за разлика от развитите страни на Запада, Китай и други големи азиатски икономики не стимулират имиграцията, за да компенсират намаляващата раждаемост. Според изследователите делът на имигрантите в Япония в общото население през 2020 г. е бил 2%, в Индия – 0,3%, а в Китай – едва 0,1%. Почти невъзможно е чужденец да получи китайско гражданство . В същото време към 2021 г. 17 процента от жителите на Германия са родени в чужбина, една трета от имигрантите са имали немски паспорт.
Материални щети
През десетилетието преди пандемията икономиката на Китай беше една от най-бързо развиващите се в света, нараствайки със среден темп от 7,7 процента годишно. Статистиката за 2022 г., публикувана през януари, обаче показа, че тези темпове са много назад. БВП на Китай нарасна само с 3 процента, което е най-ниското му ниво от близо четири десетилетия извън пандемичната 2020 г. Икономическият растеж беше по-бавен в сравнение с 2021 г. и доста зад целта на Пекин от 5,5 процента.
Поради намаляването на населението китайската икономика може да не се възстанови от щетите, причинени от безкрайните блокирания, казват експерти.
Организацията на обединените нации прогнозира, че до края на века работната сила в страната ще намалее повече от където и да било другаде, до по-малко от 400 милиона души.
Икономическите последици са очевидни: от една страна, фабриките и компаниите ще бъдат по-малко продуктивни, от друга страна, по-малко хора ще потребяват техните стоки и услуги, което ще доведе до намаляване на продажбите и печалбите и съответно до забавяне в икономическия растеж.
Важен е не само броят на работещите, но и колко всеки от тях може да произведе.
Растежът на производителността на труда в Китай се забавя през последните години, отбелязва Международният валутен фонд (МВФ):
„При намаляваща работна сила и намаляваща възвръщаемост на инвестициите икономическият растеж през следващите години ще зависи от това дали растежът на производителността, който сега намалява, се ускорява . Понастоящем изчисляваме, че без реформи растежът на [БВП на Китай] ще падне под 4 процента през следващите пет години.“
В същото време много сектори на китайската икономика са ориентирани към перспективата за постоянен растеж на населението. Най-яркият пример е секторът на недвижимите имоти. Такива темпове на строителство като в Китай не се срещат никъде другаде по света: страната построи цели градове от нулата и сега използва половината от бетона, произведен в света.
Строителството представлява около една четвърт от общото производство на Китай, а през последните две десетилетия китайците са инвестирали 70 процента от богатството си в недвижими имоти, считайки строителството за двигател на растежа на цялата икономика на страната. За сравнение американците инвестират само 35% от спестяванията си в къщи и апартаменти.
Въпреки това още през 2017 г. в Китай имаше 65 милиона празни апартамента – в тях можеха да се настанят всички жители на Франция или Калифорния.
Светът е добре запознат и с китайския феномен на „градовете-призраци“ с безкрайни редици високи сгради, в които почти няма следа от човешки живот. Намаляването на населението на страната ще удари още по-силно нарушения баланс на търсене и предлагане.
Трябва да се отбележи, че недостигът на работна ръка нараства заедно с дела на възрастното население. Само за 11 години делът на китайците в неработоспособна възраст (под 15 и над 64 години) е нараснал с 8 процентни пункта, от 37 процента през 2010 г. на 45 процента през 2021 г.
С намаляването и застаряването на населението данъчните приходи и вноските в пенсионните фондове от младата икономически активна част от него ще намаляват и за правителството ще бъде по-трудно да осигури качествено здравеопазване и достойни пенсии. Тенденцията застрашава статута на Китай като нововъзникващ пазар.
„Пазарите, на които виждаме иновации, където виждаме креативност, обикновено са пазари за младата работна сила, а не за възрастните“, каза носителят на наградата „Пулицър“ писател и журналист Мей Фонг.
Новата демографска бомба
Икономическите проблеми на Китай са сигнал за събуждане за други развити страни, където раждаемостта сега е под нивото на заместване (2,1 раждания на жена). Например в САЩ текущият процент е 1,6 деца на жена, а в повечето европейски страни, като Япония (1,3) и Южна Корея (0,8), той е дори по-нисък.
Според прогнозите на ООН населението на 61 страни по света ще намалее с 1% или повече между 2022 г. и 2050 г. поради намаляващата раждаемост и емиграцията. В същото време, според Световната здравна организация, до 2030 г. всеки шести човек в света ще достигне 60-годишна възраст. Перспективата за европейците е особено мрачна: населението на ЕС се очаква да намалее с 21 процента, или 157 милиона, до края на века.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
