Сладкият обреден хляб или както е по-познато това изкушение козунака, е една от най-чаканите традиционни храни покрай Великден. Той традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират Неговата кръв.
Историята на козунака е доста кратка – поне в сравнение н християнската вяра – започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.
Да се направи козунак е свещенодействие и ритуал
Съществуват различни варианти на рецептата за козунак. Като цяло обаче той е доста труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия: помещението, в което се меси и втасва тестото трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад.
Козунакът по традиция се замесва рано сутринта в събота. Яденето, разбира се, може да започне чак в неделя, след Възкресение
Маята за козунака се замесва с брашно, прясно мляко, щипка готварска сол и щипка захар при температура 28-30 градуса. След като сместа шупне, се добавят още брашно, яйца, захар, мляко и подправки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на водна баня. Не бива да се прекалява със захарта, защото в по-голямо количество тя пречи на бухването на тестото.
