Чесънът е едно изключително потентно растение, към което абсолютно никой не е безразличен. Той или е боготворен, или е мразен, но абсолютно всеки има мнение за това как, кога, къде и колко да се ползва в различни манджи. Има нещо в имиджа му, което до ден-днешен се свързва с най-обидното нещо, което можеш да припомниш на някой съвременен българин – корените му от село.
А всъщност чесънът е едно от най-старите доместицирани растения, ползвани за овкусяване и подправяне и е част от кулинарните традиции на множество цивилизации по целия свят.
Започва пътешествието си в централна Азия, където е доместициран по времето на неолита, разпространява се из Близкия изток и северна Африка 3000 години преди новата ера, а оттам преминава в Европа, минавайки именно през нашите земи и оставяйки сериозен отпечатък в кухнята на всички народи, живели или минали през Балкана.
Здравните ползи от чесъна са много и вярата в неговите лечебни свойства почива на сериозно присъствие на полезни вещества и съединения. Може би най-известното от тях е алицинът.
Алицинът обаче е нестабилно съединение, което присъства само за кратко в пресния чесън, малко след като е нарязан или смачкан. Други съединения, които могат да играят роля за здравните ползи от чесъна, включват диалил дисулфид и s-алил цистеин. Нещо повече, чесънът е изключително хранителен, но има изключително малко калории, превръщайки го в прекрасна храна за спазващите диета.
Естествено, растение с такива свойства и вкус е било част от културата и на най-великата древна цивилизация – римската.
В известната поема, приписвана на Вергилий „Moretum“ (което се превежда „Салатата“ или „Паста от сирене и чесън“, тоест песто), бедният земеделец Симилий приготвя трапеза от праз, лук, горчиви зеленчуци, семена от кориандър, няколко вида зеле, както и „вонящ чесън“.
Рецептата не звучи твърде зле, но в поемата се набляга на селския вкус и предизвикващия сълзи аромат на чесъна, които са само за мъже като Симилий, работещи на полето с другите зверове.
Този имидж на чесъна като бедна храна за бедни храна е оставила следа през хилядолетията чак до модерната италианска кухня, считана от мнозина ценители на добрата храна за една от най-изисканите в света. Така италианските готвачи гледат с недоверие на евтиния, изобилен и следователно достъпен до всеки зеленчук. Но после става нещо, което води и до кулинарни промени – голямото преселение на основно бедни италианци към Новия свят.