Мистерията на живеещия във вулканите охлюв и неговата желязна черупка беше разгадана от учените, след като геномът му беше разкодиран за първи път, съобщава DailyMail.
Черупчестият охлюв (Chrysomallon squamiferum) оцелява в така наречените от изследователите „невъзможни условия на живот“ в подводните вулканични извори.
Издържайки на високи температури, високо налягане, силна киселинност и ниско съдържание на кислород, той е единственото живо същество, за което е известно, че вгражда желязо в скелета си.
Учените се надяват, че изучаването му ще разкрие тайните на еволюцията на ранния живот, както и „огромния му потенциал“ за медицина и други приложения.
Сега екип от Хонконгския университет за наука и технологии (HKUST) е направил пробив, като за първи път е разкодирал генома му.
Екипът идентифицира 25 „транскрипционни фактора“ – протеини, които директно интерпретират генома – които допринасят за производството на минерали, укрепващи тъканите.
Изследователите са събрали 20 люспести охлюва на около 2900 метра под морското равнище в Индийския океан.
Сред откритията им е генетична информация за металната броня на охлювите, която е разкрита чрез сравняване на две популации – една от среда, богата на желязо, и друга от среда, бедна на желязо.
Открихме, че един ген, наречен MTP – протеин на металната толерантност – 9, се е увеличил 27 пъти в популацията с минерализация на железен сулфид в сравнение с популацията без такава минерализация – каза д-р Сун Джин.
Предполага се, че този протеин повишава толерантността към метални йони.
Учените смятат, че тази толерантност позволява на охлювите да оцелеят, тъй като железните йони в околната среда реагират със сярата в люспите им, създавайки железни сулфиди.
Тъй като това се случва при значително по-ниски температури, отколкото в лабораторни условия, изследването би могло да намери дори промишлено приложение.
„Разкриването на генома на този охлюв разширява познанията ни за генетичния механизъм на мекотелите, като полага генетичната основа, която проправя пътя за приложение“, казва д-р Циан Пейюан.
„Една от възможните насоки сега е как техните черупки с желязно покритие издържат на силни удари, което може да ни даде представа за начините за създаване на по-защитна броня.“
Изследователите с изненада установили, че въпреки уникалните си характеристики охлювът няма напълно уникални гени, като същите гени присъстват и при други мекотели като калмари и перлени стриди.
Въпреки че не беше идентифициран нов ген, нашето изследване предлага ценна информация за комбинацията от гени, която определя морфологията на даден вид – каза д-р Циан.
Съществува теория, че животът може да е започнал в хидротермалните извори.
Освен това генната последователност на охлюва е останала почти непроменена по време на еволюцията му, като неговите бронирани люспи са били обичайни за коремоногите преди повече от 540 милиона години.
Затова учените смятат, че изучаването му може да хвърли нова светлина върху еволюцията на живота в минали геоложки периоди.
И докато горите в света често са били обект на търсене на лекарства, океанът остава до голяма степен неизползван, като уникалните форми на живот в дълбоководните извори се считат за особено обещаващи.
Затова екипът на HKUST вярва, че работата им може да проправи пътя към „потенциални лекарства“ и в областта на медицината.
Хидротермалните извори са дом на разнообразно количество същества, които имат огромен потенциал за биомедицински приложения, включително микроорганизми.
Превод и реакция: TRENDY NEWS