Хората винаги са се стремели към красота. От древни времена има различни практики за красота, предназначени да направят човек по-привлекателен. Например в Китай, Египет, Вавилония, Гърция и Рим преди хиляди години вече са използвали предшествениците на съвременните червила, пудри, сенки и маски за лице.
Но тези практики често били много специфични, ако не и напълно опасни. Нека ви разкажем за някои от тях.
Черни зъби
В съвременното общество се ценят снежнобелите зъби, те обаче невинаги и навсякъде са били на висока почит. И така, представители на редица народи от Югоизточна Азия, двете Америки, както и Япония (охагуро) и Индия предпочитали черните зъби. И дори специално ги боядисвали. Ритуалът, появил се според някои изчисления преди около 4500 хиляди години, все още съществува в някои общности.
Оцветяването се правело с еднокомпонентни или комплексни естествени багрила, обикновено в пубертета. Черните зъби символизирали зрялост, красота – вярвало се, че те отличават човека от животното. Зъбите трябвало постоянно да се оцветяват, а някои бои имали много специфична миризма (например железен ацетат). Но въпреки това, колкото и да е странно, обичаят имал положителен ефект върху здравето на зъбите.
Бинтоване на краката
За разлика от доста безобидното почерняване на зъбите, практиката за бинтоване на крака в Китай била болезнена и вредна. Появата ѝ се отнася към началото на Х век и се свързва с името на Яо Нян, придворната танцьорка на император Ли Ю. Танцувайки на пръсти в златен лотос, тя, според легендата, очаровала владетеля. Същността на практиката се състояла в това, че стъпалата на момичетата от най-ранна възраст били стягани с платнени панделки, което чупело свода и пръстите им.
Излишно е да казваме, че процедурата е била изключително болезнена. Деформирайки се, с течение на времето краката започвали да приличат повече на свита в юмрук ръка. Това позволявало на вече възрастните жени да носят обувки с малък размер – сякаш взети от дете или кукла. Малките крачета с дължина 7,5-10 см в китайската култура се смятали за символ на женската красота и аристокрация. Колкото по-малък бил кракът, толкова повече шансове имала една жена да се омъжи за най-завидния мъж.
Модата на малките крака в Китай понякога се сравнява с общата страст на европейските жени от викторианската епоха към тънката талия. С помощта на корсети те стягали тялото си така, че едва дишали, и в резултат на това деформирали ребрата и таза си. Бинтованите крака, които жителите на Поднебесната империя наричали „златни лотоси“, понякога правели момичетата инвалиди, тъй като те губели способността си да ходят самостоятелно. Това дори се смятало за специален показател за женственост.
Тези, които все още можели да се движат, трябвало да го правят по специален начин – с малки бързи стъпки. Често жените не можели да ходят без бастун. Имало и други последствия от бинтоването: враснали нокти, инфекции, нарушено кръвообращение, остеопороза и повишен риск от фрактури поради падане. Бинтоването се съхранило, особено в аристократичната среда, чак до ХХ век. Последната фабрика, която произвеждала обувки за хора с деформирани крака, била затворена през 1999 г. И по-възрастни жени с „лотосови крака“ може да се срещнат в Китай и до днес.
Червило с живак
Червените устни са на мода от хиляди години. Вярно е, че този резултат не бил постиган по най-безопасните начини.
Всеки знае, че не бива да се чупи живачният термометър, защото живакът е много опасен за здравето метал. Контактът с него е вреден за нервната, храносмилателната, имунната система, бъбреците, белите дробове и очите. В същото време живакът запазва токсичния си ефект във всякаква форма.
Но древните хора не са знаели това. И активно се тровели. Съдържащият живак минерал цинобър, поради яркочервения си цвят, е бил част от оцветител за устни, използван от древните египтяни, гърци и римляни. Живакът е бил използван за създаване на козметика, и то в чист вид. Но не си мислете, че само древните жени са злоупотребявали с опасни помади. Вредната козметика, включително съдържаща живак, е била използвана от жените до викторианската епоха (втората половина на XIX век).