Автор: Цветелина Маринова
На днешната дата отбелязваме 150 години от рождението на Даме Груев – български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на ВМОРО. Наричан е още „Волята на Организацията“.
Дамян Йованов Груев е роден на 19 януари 1871 година в битолското село Смилево,Западна Македония. Основно образование завършва в Битоля. Учи в легендарната Солунска мъжка гимназия заедно с Гоце Делчев, Борис Сарафов, Христо Матов и десетки други изтъкнати водачи на ВМРО. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. Със съдействието на сръбското културно дружество „Свети Сава” той заминава за Белград, където учи във „Великата школа”. Там той изразява недоволството си срещу силния натиск и опитите за налагане на сръбската пропаганда над българската младеж, чрез организирането на бунт, в следствие на който е изгонен.
През 1889 година Даме Груев се връща в София и записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище” (дн. „СУ Св. Климент Охридски”). Тук заедно с други младежи от македонския край се запознава отблизо с идеите на Левски, Ботев и Бенковски, чете „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и у него се заражда идеята за подемане на агитация за освобождението на Македония.
През 1891 г. е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват неоснователни. Незавършил образованието си, Даме Груев заминава за Македония с идеята да създаде революционна организация, чрез която да се направи опит за ревизиране на член 23 от Берлинския договор. Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организация. През лятото на 1893 г. се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев.
През октомври 1893 г. усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. Даме Груев заедно с д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Христо Батанджиев изработват устав-правилник, с който се създава тайна организация (през 1905 година получава името ВМОРО), ръководена от централен комитет и съставена от местни комитети из цялата територия. Централният комитет е оглавен от Христо Татарчев, а Даме Груев поема ролята на касиер и секретар. Всеки от членовете на новосъздадената организация е длъжен да положи клетва и да внася членски внос. Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско, и присъединяването им към Майка-България.
От лятото на 1894 година в продължение на шест години Даме Груев работи неуморно за намирането на нови съмишленици и дейци. Още през същото лято в Неготино – Кавадарци се образува първата местна революционна организация, а в Прилеп със съдействието на Пере Тошев е създаден първият районен комитет. Груев обикаля в Ресен, Охрид и Струга. През есента на 1894 г. Даме Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев, който също е привърженик на идеята за създаване на революционна организация и освобождение на Македония.
През 1895 и 1896 г. Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. По това време се съживява дейността на централния комитет, а освен това се въвеждат шифър и псевдоними, издава се хектографиран революционен лист и се създават канали за тайна комуникация.
През 1898 година османските власти го интернират в Битоля, където впоследствие е назначен за учител в българската гимназия от Българската екзархия. Там е активен и засилва дейността на ВМОРО, заедно с Михаил Герджиков и Петър Мартулков. Отново се заема с учителска дейност и едновременно с това укрепва основите на местния комитет – купува се оръжие, поддържа се неделно училище, събират се средства. В същото време в Солун остават да действат д-р Христо Татарчев и Пере Тошев.
През август 1900 г. е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. Даме Груев прекарва времето си в затвора в изключително лоши условия, заключен в общо помещение заедно с още 40-50 души. Причината да бъде хвърлен в Битолския затвор е убийството на поп Ставре. През май 1902 г. е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. Даме Груев не спира да се осведомява за положението в Македония и развитието на революционната организация.
През 1903 г. е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре. Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903 година, Даме Груев председателства смилевския конгрес, проведен в родната му къща. Той споделя основателните си притеснения за слабата подготовка на някои окръзи. На конгреса е избран за член на Генералния щаб на Битолския окръг заедно със Сарафов и Анастас Лозанчев. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг.
Въстанието в Битолско избухва на Илинден 1903 година. Груев участва активно в бунта и успява да види родното си място освободено, дори това да трае по-малко от месец. Въстанието е потушено и голяма част от войводите и известните четници търсят убежище в България. Даме Груев остава в родното си място, избирайки да се крие от турските власти цяла зима, за да продължи делото си. Той взима участие във възстановяването на ВМОРО, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа.
Груев играе ръководна роля в организацията след 1903 г. и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея. През 1904 г. Даме Груев председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО. През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев, но е освободиен със съдействието на Григор Соколов, след преговорите му с Пере Тошев. През 1905 г. ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието — Рилския. Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Рилският конгрес не успява да заличи различията в организацията — налага се съставянето на нов извънреден конгрес в София през януари 1907 г., който така и не се провежда.
Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година. Груев тръгва с четата си към Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес. Преминавайки през село Русиново (Малешевско), заедно с четата си, попада на турски войници. При последвалата престрелка Даме е ранен, но за момент успява да се измъкне и стигне до връх Петлец, където попада в засада и умира. Архивът на Даме Груев, състоящ се от писма, документи и бележки, свързани с революционната му дейност, днес се съхраняват в Централен държавен архив на „Държавна Агенция: Архиви“. Йордан Бадев нарича Даме Груев „двойник на Левски на македонска почва”