„Настоящето на Европа не изглежда много розово. Дебатът за бъдещето на Европа и за това как трябва да изглежда ЕС, е изключително важно да се състои. Много хора го отбягват.“, заяви политическият анализатор Сергей Петров-Араджиони в предаването Business Daily по Телевизия Европа.
„Съюзът се намира в една екзистенциална криза, колкото и гръмко да звучи.“, заяви Петров. Той се аргументира с твърденията, че към настоящия момент гражданите се чувстват все по-отдалечени от европейските институции. Вземат се решения от бюрократи в ЕК, за които хората не са гласували пряко. Европейският парламент от своя страна се занимава с второстепенни въпроси, докато вътре в съюза си има огромни вътрешни проблеми.
Проблемът със салафизма в Европа
Като сериозен проблем, за който не се говори, политологът изтъкна нарастващия брой на салафити в страните членки на ЕС.
„Салафитите са представители на една от най-опасните ислямски секти в света. Това са тези, които създадоха и управляваха групировки като Ал-Кайда и Ислямска държава, и които извършиха нечовешки неща. Това е изключително опасна идеология. По официални данни, хората, които я изповядват са нараснали с повече от два пъти за последните 5 – 8 години. Лошото е, че повечето, които се самоопределят като салафити, не са от новата вълна бежанци, а живеят отдавна на този континент. Европа си мислеше, че ги е интегрирала успешно, но този мит рухна през последните години.“, допълни Сергей Петров-Араджиони.
„Трябва добре да разграничаваме термините културен плурализъм и мултикултурализъм. Европа има бъдеще, ако осъзнае тази разлика и работи в посока културен плурализъм.“, заяви още Петров. Той добави, че България е добър пример по отношение на прекрасно съжителство между християни и мюсюлмани в определени населени места. „Западна Европа не за първи път приема голямо количество хора, също с икономически мотив, но има огромна разлика между предходните вълни и настоящата. Това наистина са представители на коренно различна култура“, каза още Сергей Петров.
Той изтъкна, че към днешна дата Европа е едно от най-предпочитаните места за живеене, точно заради своите ценности и разбирания, развити във времето и превърнати в общоевропейски.
„Разликата между културен плурализъм и мултикултурализъм е, че при вторият няма основна култура, която да дава една обща посока. Ако Европа тръгне по този път ще изгуби всичко, което е изградила досега“, добави Петров.
Либералната илюзия
Анализаторът насочи поглед и към бъдещето, изтъквайки, че ако не се промени илюзията, че либерализмът е преуспял и ще пребъде, то сериозните проблеми в ЕС ще се задълбочат.
„Западният либерален мейнстрийм е доста активен и агресивен в последните години. Той се опитва да създаде внушението, че всичко либерално е норма, а всичко по-консервативно е патологично. Забелязвам, че в последните години много се засили това хоби на либералите да повтарят, че всичко консервативно е фашистко, нацистко, отживяло и прочее.“
Той изтъкна още, че дори когато става дума за европейски програми, независимо от областта, в условията за получаване на финансиране са залегнати изключително либерални политически точки.
Анализаторът допълни, че всичко това има за цел да либерализира хората. Това до известна степен работи, защото никой не иска да не бъде отхвърлен. Експериментите показват, че е болезнено да не бъдеш конформист и да не бъдеш част от мейнстрийма.
Европа на отечествата
Според Сергей Петров-Араджиони внушението, че ако съюзът тръгне в посока „Европа на отечествата“всички държави изведнъж ще станат врагове и ще воюват, граничи с легендите, с които се сплашват децата.
„Не знам кой и кога реши, че идеята за националната държава е изживялва своя живот. Тя е продукт на европейската история и култура. Никой не може категорично да твърди, че националните държави са отживелица или че може да предложи друга, по-добра формула“, допълни политологът.
„Най-губещите и слаби държави са тези, които винаги се пускат по течението при динамични процеси в международните отношения. Оправданието, че България е млада демокрация, не е силен аргумент.“ каза той и добави, че в исторически план, още след отделянето от Османскатта империя, България също е била реално млада дръжава, но за период от 40 години е успяла да изгради много и се е справяла завидно по редица икономически показатели.
‘Не става въпрос за Европа без ЕС или разедиинена Европа. Много хора обвиняват всички, които повдигат дебата за бъдещето на Европа, че не искат съществуването на ЕС. Напротив. Ние искаме Европа като едно семейство, но без да се отнема сувернитета на държавитте и един децентрализиран съюз.“
Ако съюзът продължава по същия начин, Сергей Петров-Араджиони смята, че ще наблюдаваме едно радикализиране на хората с по-дясно мислене.