Автор: Дара Томова
Да днешната дата 25-ти март (12-ти стар стил, а някои автори спорят, че в нов стил е 20-ти, не 25-ти) се навършват 132 от рождението на Константин Щъркелов – майстор на акварела, обезсмъртил и запечатал завинаги във времето образите на войната и родната природа чрез великолепните си творби… Творби, които в последствие ще бъдат отречени от режима, а авторът им, обявен за чужд на прогресивните нови идеи, ще е наказан: първо изключен от Съюза на българските художници, а наред с това и хвърлен в затвора.
Но нека започнем отначало.
Константин Щъркелов е български художник-пейзажист, роден в София на 20 март 1889 година в семейството на майстор-обущар. Има двама братя – Димитър и Милан. Когато е едва 13-годишен се сблъсква със смъртта на родител – баща му умира. Оттук нататък бъдещият творец е принуден да работи, за да подпомага изхранването на семейството си, било то като продавач на вестници, статист в Народния театър и Операта или работейки в обущарски работилници.
През 1906 година, на седемнадесет години, Щъркелов постъпва в Държавното рисувателно училище в София, като още по време на първия семестър печели втора награда на конкурс за есенен пейзаж. Следват още две премии – първа и отново втора – на конкурса за зимен пейзаж същата година. Следващата година излага няколко от акварелите си в Олчевата книжарница в столицата. Димитър Чорбаджийски – Чудомир, си го спомня така: “(…)едно високо, слабо момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата сръчност започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка сутрин, преди работното време, пристигаше с готов акварелен пейзаж.”
Поради липса на материални условия обаче младият художник бива принуден да прекъсне образованието си. Съдбата го отвежда в Одеса, а после – в Москва, където се и запознава с писателя Давид Максимчук, близък приятел на Лев Толстой.
Когато през 1910 се завръща в България и продължава учението си, започва да жъне успех след успех – излага четири акварела в Тръпковата галерия, които веднага се откупуват, на следващата година прави първата си самостоятелна изложба в училището, която се радва на позитивен отклик от публиката и критиците. През 1912 пътува и рисува в Западна Европа.
През последвалите години води динамичен живот, вземайки участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като междувременно урежда самостоятелна изложба и завършва Рисувалното училище при проф. Иван Мърквичка. Участва в изложба на военна тематика на голямата изложба на страните съюзници в Първата световна война, открита на 11-ти май 1916 в Берлин. Година по-късно участва и във втората такава.
През 1919 година прави третата си изложба и съосновава дружество “Родно изкуство”, концентриращо се върху изобразяването на родната земя, най-вече в живописта. В последствие се заражда движение със същото име, обхващащо творчеството (наред с това на Щъркелов) на Цанко Лавренов, Владимир Димитров – Майстора, Иван Мърквичка, Елена Карамихайлова, Бенчо Обрешков и други.
За период от 11 месеца, три години по-късно, Щъркелов отново пътува и рисува в Европа, където посещава обаче само Мюнхен и Баварските Алпи. Следват му още пътувания – до Санторини, Пирея, Александрия, Кайро, Яфа, Ерусалим, о. Калимнос, Дарданели, откъдето черпи вдъхновение. През октомври, 1926-та година, представя своята четвърта самостоятелна изложба.
Между 1929 и 1943 година художникът продължава да твори без умора – през 1935-та е награден с орден “Свети Александър” IV степен и поставя десетата си изложба в чест на 25-годишната си творческа дейност. Жени се за съпругата си Соня, от която в последствие има две дъщери – Весела и Богдана. Взема участие в пътуващата и открита първо в Берлин “Изложба на българските художници в Германия”. Посещава и рисува Света гора, както и редица македонски градове. По време на престоя си на остров Атон създава цикъл пейзажи.
Тогава се случва трагедията. През 1944 домът му бива разрушен от бомбардировките над София и, търсещ подслон, се преселва във Варна заедно със семейството си. Но неприятностите не свършват дотук – арестуван от новата власт, заклеймен като: “чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец”. Прекарва в затвора общо пет месеца, софийското му гражданство е отнето, изключен е от Съюза на българските художници, като едва на следващата година му бива разрешено да рисува по варненското крайбрежие. В последвалите години Щъркелов участва и поставя редица изложби, отново намира мястото си като член на СБХ, а чак 1958-ма година успява да се премести отново в столицата.
През 1959, наред с Александър Божинов, работи по изписването на паметника на вр. Столетов, в днешно време вр. Шипка. Година по-късно, на 9-ти октомври 1960, следва да постави последната си, юбилейна изложба по случай 70-тият си рожден ден и 50 години творческа дейност като бива и награден с орден “Кирил и Методий” I степен.
На 25 април 1961 година, Константин Щъркелов почива в София, оставяйки след себе си редица изкусни пейзажи и портрети, запечатали в себе си любовта и възторга към живота.
“Никой не може да разбере радостта и ентусиазма, с който рисувам – дори сам не мога да се разбера! Рисувам като омагьосан и четката пее.” – Константин Щъркелов
За автора:
Дара Томова е част от СК „Спаичъ“ (София). Тя е родена и учи в София. Завършила е Френската гимназия, а в момента следва Архитектура в УАСГ.
