Политическата обстановка в България абсолютно винаги е била един миш-маш от демагогия, празни обещания, безпринципни коалиции, фалшиви опозиции и фалшиви лица. Това беше модел, който очевидно работеше през изминалите десетилетия. Излизахме, гласувахме, с всеки път по-малко, а накрая изходът беше един и същ – едни и същи хора на власт, било то от същите или от различни партии, дори когато правят рязък скок отляво-вдясно, отдясно-вляво или пък в един и същи политически квадрант, но в партия, която до вчера са плюли и са се клели да унищожат.
Разбира се, логично беше, че в един момент българският избирател ще иска да спре да бъде пътник в това влакче на ужасите и така се стигна до политическия комедиен театър, който се разигра през изминалата година. Така стигаме до нареченото „наказание на електората“ – ниска избирателна активност, многообразни партии, шамари в буквалния и преносен смисъл и т.н.
Нещото, което направи впечатление, е че освен факта, че по-старите партии не успяха да мобилизират своя електорат, за сметка на новите, появи се една маса, която е готова да гласува за когото и да е нов кандидат, само за да не са вече познатите лица. Това видяхме още на първите избори, когато ИТН бяха втори, след това и на вторите, когато бяха първи. Очаквано, те не успяха да съставят кабинет, опитвайки се да следват политиките си, без да правят компромиси. Това доведе до появата на ПП „Продължаваме Промяната“, които извоюваха това първо място по същата формула, като ИТН – нови в политиката и дават някаква надежда. Това ни навежда на мисълта, че този електорат Х ще бъде прилепен към следващата нова партия, ако и тази се провали в съставянето на кабинет.
Разбира се, един друг нов елемент на това народно събрание е голямата част от млади хора, предимно от „Продължаваме Промяната“. 47-то Народно събрание гордо заема позицията си на най-младото такова. Зад скрития чар на младостта, често се крият и други неща, но затова по-надолу.
Младите хора често коментираме различни политически теми и изискваме да бъдем чути. Не само – наскоро дори се появиха организации, които искаха да заемат участие в самите преговори – организации, със средна възраст под 25. Докато ние сме млади и енергични, пълни с идеи и т.н., то ние трябва да възприемем и един друг факт – пренебрежението на по-възрастните и скептичността им към нас никога няма да изчезне. Това е нещо характерно в човешката природа – трудно е да уважаваш някого дотолкова, че да го оставиш да ръководи парада, когато разликата в годините Ви е драстична, а зад завесата на нашата младост, освен хубавите неща, се крият и негативните.
Последните политически събития през годините разтърсиха многократно политическата обстановка в България, което доведе до това все повече млади хора да се включат или да създадат организации, които да се занимават с обществения живот и политиката, създадоха се нови медии от млади хора, дори тези организации и медии влизаха в конфликт. За изненада една много голяма част от тези млади хора поискаха и нещо повече от това да с обществения живот и желанието им да получат власт. Организации започнаха да си сътрудничат с партии, а тези, които не го направиха, често се превръщаха във врагове. Няма нищо по-красиво от това да видиш младите да се интересуват от обществения живот, но и нищо по-грозно от това да видиш как основна цел им е властта.
Всъщност, винаги съм бил привърженик на това минималната възраст за общински съветник да се увеличи – например на 25, а за Народен представител – на 30 (сега е 21). Причините за това са много, но най-вече в липсата на целия житейски опит. Наивни сме, защото все още не сме се сблъсквали с голяма част от проблемите и вярваме, когато някой иска да ни помогне, без да се замислим дали има задни мисли. Нахакани сме, защото си мислим, че знаем повече от тези преди нас и че ще се справим по-добре с всичко още сега, дори да нямаме опита и експертизата. Не сме се сблъскали с живота. Не сме преживели достатъчно разочарования, че да се оформим, нито пък имаме достатъчните академични познания, за да бъдем добри в сферите, в които работим, а експертизата е просто една хартийка без никаква практика.
Истината е, че не може един тинейджър да отговаря за администрацията на цял един град, нито пък би било редно човек без никакви познания и опит в дадена сфера да бъде в народното събрание, където се взимат решения относно здравеопазването, бюджета на страната, международните ни отношения и правосъдието. Вероятно много мой връстници ще се засегнат от това, но истината е такава – ние сме млади, наивни и неопитни и както ние гледаме на по-малките от нас като такива, така гледат и по-възрастните на нас.
Това се забелязва и в настоящето Народно събрание – пренебрежението на по-възрастните към по-младите и липсата на опит на вторите. Нужни бяха по-малко от няколко часа, за да се види, че състоянието на този парламент първоначално ще бъде повече от критично, но ако не за друго, поне данъците ни отиват за комедия достойна за Оскар.
Никола Минчев е на 34 г. и влезе в историята като най-младия председател на Народното събрание. За това колко е младеж можем да поспорим, но в българските политическите среди е прието младежите да са до 35, докато в други, например в Америка, млади се смятат за политиците до 30. Предвид разликата във възрастта на младите, които участваха по протестите, членуват в младежки организации и т.н. и искат някаква власт и участие, той е много далеч, тъй като споменатите хора са често под 25. За него не можем да кажем, че е нахакан и наивен, а ако все още е – ох, майко.
Тук е време да забележим някои от гореспоменатите аспекти – за разлика от някои, на които първата им работа е да са политици, Минчев е юрист и последните 9 години прекарва практикувайки. Това ни навежда на мисълта, че той наистина има експертизата и разбира от работата си, а не само хартийката, наречена диплома.
При него се появява друг проблем – липсата на политически опит. Неговата първа партия и като цяло досегът му с политиката започва с присъединяването към ПП „Продължаваме Промяната“. Още от самото начало се видя как младия народен представител е притеснен, което е съвсем нормално предвид липсата на политически опит.
Липсата на всякакъв политически опит се комбинира и с друго – възрастовата му разлика. Разбира се, вероятно пренебрежението към него е оправдано и трудно ще заслужи уважението, което НС имаше към Ива Митева предните две събрания. Това е съвсем нормално, тъй като точно тази възраст, за която говорим, дава политическия опит – много от депутатите в НС са с огромен политически опит – говорим за хора, които са били начело и са преживели неща като Възродителния процес, свалянето на комунизма, присъединяването към НАТО, присъединяването ни към ЕС, с две думи – за да спечелиш първо уважението на тези хора, ти трябва да покажеш, че уменията ти компенсират липсата ти на опит.
Това за нещастие не се случи – Никола Минчев не успя да проведе първата редовна сесия на народното събрание както трябва. Той не успя да всее респект в останалите народни представители и да ги ръководи – депутатите излизаха на трибуните, казваха му как да действа, а той се оплиташе, защото слушаше всеки един от тях, когато пък чуеше едните, другите бяха недоволни, последваха дори подигравателни изказвания, в които го питат „Това в крайна сметка редовно или извънредно заседание е?“. Позволи грозни нападки от народни представители към министър, от министър към народни представители и от народни представители към народни представители. Стигна се до там, че партиите, без значение на коя страна са, да критикуват воденето на НС от него и то не веднъж, дори една голяма част от изказванията бяха точно за това, като накрая се стигна до там накрая Кирил Петков да излиза на трибуната и да всява ред.
Най-големият признак на неуважение от народните представители към председателя на народното събрание не бяха тези изказвания, а съвсем друг момент. Всъщност, точно в този момент можем да видим как народните представители отхвърлят младата фигура като лидер на НС – тогава, когато той обяви, че дневният ред е изчерпан. Още преди да каже финалните си думи и да закрие събранието, депутатите, включително тези от неговата партия се изправиха и започнаха да се разотиват.
Никола Минчев ще трябва доста да се потруди за да навакса този политически опит, а по-старите депутати ще трябва да се опитат да му дадат шанс, който той не трябва да пропилява. Всъщност, това пренебрежение от старите към младите е нещо като проклятие – на нас винаги ще бъде гледано като неопитни и некомпетентни и от нас зависи да докажем обратното. Ние сме абсолютно същите като тях и вероятно когато стигнем тяхната възраст ще бъде абсолютно същото. Причината е, че докато ние имаме предимствата и негативите на това да сме млади, ние, също като тях, осъзнаваме или поне се учим от последствията от нашите действия и с времето сами разбираме колко е важен житейския опит и колко много ни дели от по-възрастните.
Както са казали хората – човек се учи, докато е жив.