Войната в Украйна стартиран а 24.02, като доведе до рязко разцепление в българското общество и между политическите партии в страната. Разделителните линии, прокарвани с години, между русофили и русофоби, подкрепящите Украйна и тези Русия, станаха все по-ясни.
Показаха се и други разделителни линии и проблеми от вътрешните политически конфликти между леви и десни в Европейския съюз, които някои лица се опитаха да прехвърлят и върху това събитие. Появи се тезата за „Путин, спасителят на християнството“ и „Русия ще ни спаси от модерния свят от глобализма“.
Анализ: Русия и измисленият лек срещу глобализма
Започна още по-бурно разделение в общественото мнение за войната в Украйна и това на различните политически партии. Най-ясно се вижда в една група от хора, които подкрепят една от стрните, само защото другата е подкрепена от идеологическите им съперници. Например, неиронично се появиха индивиди, които подкрепят Руската федерация, само защото по-либерални политически субекти като коалицията „Демократична България“ и партията „Продължаваме промяната“ подкрепят Украйна, същото важи и за обратната страна.
Аргументите за това са „Ха, те отново подкрепят днешната модерна тема“, или „Ха, те отново се противопоставят на днешната модерна тема“. Комичното в тази ситуация е друго. Точно този аргумент, кара някои хора да мислят, че са прави във всичко, а другите- грешат постоянно. Истината е, че е съвсем нормално във времена на морална криза и война, различните идеологически течения да застават зад една теза, която смятат, че е в интерес на обществото им.
Вижда се и ясното разделение между русофили и русофоби, хората, които подкрепят НАТО и които му се противопоставят. Стигна се до там, че дори една от партиите пожела да направим референдум за излизане от военния алианс.
Позициите на лидерите за Крим през 2014
През 2014 г. Бойко Борисов се обявява против икономическите санкции срещу Русия, която тогава анексира Крим. Бившият министър председател се аргументира с това, че според него икономическите санкции срещу бившата съветска република не са в интерес на България и правителството трябва да заяви ясно тази позиция. Известно време след това, Борисов променя тази си позиция.
Парадоксът тук е, че 7 години по-късно, бившият министър председател Бойко Борисов обвини настоящият държавен глава Румен Радев в неспазване на евроатлантическите ценности. Това стана, след като вторият обяви Крим за руски по време на дебата му с проф. Анастас Герджиков.
Тогавашният председател на БСП Михаил Миков също се обявява против общата декларация срещу анексирането на Крим. Аргументът му е, че по това време вече е била изказана позиция от тогавашния външен министър Кристиян Вигенин. Той определя единствения изход от ситуацията да бъде чрез дипломация и подчертава, че всякакви други действия от България и Европейския съюз биха били военна конфронтация.
Радан Кънев и коалицията „Реформаторски блок“ изразиха своето разочарование за отказа на парламента да излезе с ясна и категорична позиция. Тогава те изискаха твърда позиция срещу анексирането на Крим и изявиха пълна подкрепа за международните санкции.
Валери Симеонов от тогавашната коалиция „Патриотичен фронт“ , че не подкрепят случващото се в Крим, не подкрепят и референдума. Николай Бареков, лидер на тогавшната партия „България без цензура“, Волен Сидеров от „АТАКА“ и Георги Първанов от „Алтернатива за българското възраждане“ също се обявиха против санкциите.
Позициите на лидерите за войната в Украйна
За разлика от 2014-та, Бойко Борисов и партия „Граждани за европейско развитие на България“ са категорични в подкрепата си за Украйна и санкциите срещу Руската федерация. Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов и партията му също се противопоставиха на действията на Русия, като самият той се изказа, че „И ЕС, и целият свят трябва безапелационно да се противопостави на това чудовищно начинание“. На същото мнение са и от „Демократична България“. „Движението за права и свободи“ – също. Тези четири формации покрепят санкциите и изпращането на военна помощ за Украйна.
Анализ: Ще започнем ли война с Русия, ако изпратим оръжие на Украйна?
От „Продължаваме промяната“ продължават да се движат по тъча. Подкрепят Украйна, призовават за солидарност, но същевременно отказват да подкрепят изпращането на военна помощ.
Партиите, които са категорично против действията срещу Руската федерация, са коалицията „БСП за България“ и партия „Възраждане“.
Заели ли сме страна и продаваме ли оръжия на Русия?
Докато в големите градове на България се направиха масови демонстрации в подкрепа на Украйна, партиите не могат да постигнат съгласие. Всяка пази интереса на електората ѝ. От друга страна, случващото се зад сцената е далеч по-тревожно.
Според данни на Investigate Europe, България изнася солидно количество оръжия за Руската федерация. Дори е петият най-голям износител от страна на Европейския съюз. Всъщност, изнесеното оборудване от 2015-та до 2020-та от страна на блока, въпреки ембаргото, е в размер на 346 милиона евро. За да сме по-подробни, ето ги и приходите в евро на отделните европейски страни:
Франция: 152 000 000;
Германия: 121 797 134;
Италия: 22 476 600;
Австрия: 18 523 987;
България: 16 535 366;
Чехия: 14 254 703;
Словакия: 68 545;
Финландия: 26 076;
Испания: 10 800;
Финландия: 2668
Възможно ли е за това да не заемаме страна в конфликта?
Икономическия фактор е най-важният при вземането на каквито и да е политически решения. Затова, например, не оказахме пълна подкрепа на Армения в конфликта ѝ срещу Азербайджан. Тогава основното оправдание, колкото и нечовешко да беше, бе тезата за евтиния азерски газ. Нищо чудно в този конфликт оправданието да бъде, че продажбата на оръжия като един от големите износители е важна за икономиката ни.
Тази статистика повдига доста въпроси, но най-важните са тези към бившите министри на отбраната и министър-председатели, състоящи се в това защо изнасяме оръжия към агресора, както и към настоящото правителство, относно това дали продължаваме да го правим.
Анализ на Любомир Цанев, Trendy News
