Ядрената авария в Чернобил е един от най-трагичните моменти в съвременната история. След аварията на ядрена централа в бившия Съветски съюз, тоновете радиация стигат чак до Европа. Тя е изведена в експлоатация близо до украинския град Припят и на около 15 км. от град Чернобил. Как обаче се стига до аварията?
Първоначално започва експлоатацията само на първата част от Чернобилската АЕЦ. Тя е съставена от два енергоблока с ядрени реактори. Построена е през периода 1970-та и 1977-ма. Втората част, съставена от трети ичетвърти реактор, е построена към края на 1983-та година.
Космонавтът, който прекара 10 месеца в космоса
Три години по-късно, на 26-ти април 1986-та година, се случва Чернобилската авария. Тя е в следствие на взрива в IV реактор. Аварията в Чернобил е едно от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Другото е аварията във Фукушима от 2011-та.
Моментът на аварията
На тази дата се провежда учение на персонала за спиране на 4-ти реактор при затруднени условия. То се състои в имитиране на авария в електропреносната мрежа на Украйна. През това време, персоналът трябва да спре реактора.
По време на учението, циркулацията на охлаждащата вода в реактора е намалена, охладителят прегрява и образува парни джобове в трубите. Това е огромен проблем, тъй като мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата при понижения топлообмен.
В резултат на това ,операторите нареждат аварийно ръчно спиране. Само за няколко секунди, мощността на реактора се увеличава до 30 пъти и стика около 30 000 MW.
Прътите с ядрено гориво се стопяват, а в резултат на увеличеното налягане на парата се предизвиква голям взрив. В резултат на това капака на реактора е разрушен и с влизането на кислород графитът също се възпламенява.
Последиците в Украйна и България
След аварията, веднага са приети в болница над 200 души, от които умират повече от 1/10 от тях. 28 умират от лъчева болест, по-голямата част пожарникари и спасители, които не са знаели за опасността от радиоактивния дим. Евакуирани са около 135 000 души.
Отбелязваме годишнина от смъртта на Юрий Гагарин
В България инофрмационното затъмнение, което е спуснато от Политбюрото, пречи на гражданите да се информират за радиоактивната опасност. Създава се един пагубен сценарии. През това време, хората от високите етажи на властта се радват на специални мерки срещу радиоактивните замърсявания. Няколко дни, на празненствата по повод първи май в НРБ, хората отбелязват деня все едно нищо не се е случило, въпреки радиоактивният дъжд.
Според Александър Александров, служил като глава на Националната следствена служба, той предал веднага доклад за аварията на тогавашния лидер Тодор Живков. Александров споделя, че единственото, което е получил като отговор от Живков било „Ще си мълчим“.
