Панарет Брегалнишки е една от по-интересниtе фигури в нашата история. Освен православен духовник, той прекарва голяма част от живота си и в академичните среди, като дори се издига до ректор. Но не е само това. Той заема активно участие и по време на Първата световна война, като полкови свещеник.
Защо Мартин Лутер се опълчи на Католическата църква?
Православният духовник Панарет Брегалнишки е роден в годината на освобождението ни – през 1878-ма година, на 27 юни. Неговото родно име е Петър Наумов. Семейството му е скромно. За разлика от повечето ни общественици, които завършват популярни за тяхното време училища, той е оставен да бъде образован в родното си село. Въпреки това, с течение на възрастта, той бива изпратен в Цариградската духовна семинария.
На 22 години се замонашава и приема новото си име Панарет. Един ден след това, на 31-ви януари, е ръкоположен като йеродякон, а към края на годината е приет в едно от най-престижните учебни заведения в Руската империя – Московската духовна академия.
Академичната му кариера и издигането му в духовните среди
Въпреки този негов личностен успех, Панарет Брегалнишки решава да прекъсне своето обучение. Това решение е взето, след като му е предложено да бъде ръкоположен за йеромонах и да стане учител в Цариградската духовна семинария. Предложението е прието с голяма радост от негова страна.
Малко след като навършва третото си десетилетие на тази земя, той става протосингел в Скопската българска митрополия, а след това и е архимандрит по заместване в Костурската българска епархия. Успешното му управления върху институцията го издига в духовните среди и по решение на Светия синод, Панарет е въведен в архимандритско достойнство. След като Костур попада под гръцко владение по време на Балканските войни, той, за жалост, бива изгонен от там.
Кой е бил първият български министър-председател?
Неговата духовна кариера продължава в Бачковския манастир, а след ПСВ, където е полкови свещеник на Единадесета македонска дивизия, става ректор на Пловдивската духовна семинария. В Пловдив, в катедралата „Света Марина“, на 47-годишна възраст, духовникът най-после получава епископски сан. Преди да завърши житейския си път, той става викарий на управляващия на Скопско-Велешката епархия.
Духовникът приключва пътя си на земята през февруари 1944-та година. Той не успява да види разделена България отново. В последния му дъх, тя остава цяла, макар и само административно.
