Галактиките са като снежинки. Въпреки че Вселената съдържа безброй галактики, разпръснати във времето и пространството, нито една от тях не си прилича. Една от най-фотогеничните е огромната спирална галактика UGC 2885, разположена на 232 милиона светлинни години в северното съзвездие Персей. Тя е огромна дори за галактическите стандарти.
Галактиката е 2,5 пъти по-широка от нашия Млечен път и съдържа 10 пъти повече звезди – около 1 трилион. Тази галактика е живяла спокоен живот, като не се е сблъсквала с други големи галактики.
Учени откриха рядка полярна галактика
В продължение на много милиарди години тя постепенно се е запасявала с междугалактически водород, за да създава нови звезди с бавни и постоянни темпове. Галактиката е наречена „Галактиката на Рубин“ по името на астронома Вера Рубин (1928 – 2016 г.). Рубин използва галактиката, за да търси невидима тъмна материя.
Галактиката е вградена в огромен ореол от тъмна материя. Количеството на тъмната материя може да се оцени чрез измерване на гравитационното ѝ влияние върху скоростта на въртене на галактиката.
Тази величествена спирална галактика може да си спечели прозвището „Галактиката Годзила“.
Това е поради простата причина, че може би е най-голямата известна в местната вселена. Галактиката UGC 2885, е 2,5 пъти по-широка от нашия Млечен път и съдържа 10 пъти повече звезди.
Но тя е „нежен гигант“, казват изследователите, защото изглежда така, сякаш е седяла спокойно в продължение на милиарди години, вероятно отпивайки водород от нишковидната структура на междугалактичното пространство. Това подхранва скромно продължаващо раждане на звезди с два пъти по-ниска скорост от тази на нашия Млечен път. Всъщност нейната свръхмасивна централна черна дупка също е спящ гигант; тъй като галактиката не изглежда да се храни с много по-малки сателитни галактики, тя изпитва глад за вливащ се газ.
Галактиката е наречена „Галактиката на Рубин“ на името на астронома Вера Рубин (1928 – 2016) от Бене Холверда от Университета в Луисвил, Кентъки, който наблюдава галактиката с космическия телескоп Хъбъл на НАСА.
„Изследванията ми до голяма степен бяха вдъхновени от работата на Вера Рубин през 1980 г. за размера на тази галактика.“
Рубин измерва въртенето на галактиката, което е доказателство за наличието на тъмна материя, която съставлява по-голямата част от масата на галактиката, измерена чрез скоростта на въртене.
„Смятаме, че това е възпоменателно изображение. Тази цел да цитираме д-р Рубин в нашето наблюдение беше много голяма част от първоначалното ни предложение за „Хъбъл“.“
В резултатите, представени на зимната среща на Американското астрономическо дружество в Хонолулу, Хавай, Холверда се опитва да разбере какво е довело до чудовищните размери на галактиката. „Как е станала толкова голяма, все още не знаем“, казва Холверда. „Тя е толкова голяма, колкото може да се направи дискова галактика, без да се удари в нещо друго в космоса.“
Една от уликите е, че галактиката е доста изолирана в пространството и няма близки галактики, в които да се блъсне и да наруши формата на диска си.
Дали галактиката чудовище е погълнала много по-малки сателитни галактики с течение на времето? Или просто бавно е натрупвала газ за нови звезди? „Изглежда, че тя се е движила бавно, растейки“, казва Холверда. Използвайки изключителната разделителна способност на „Хъбъл“, екипът му преброява броя на кълбовидните звездни купове в ореола на галактиката – огромна обвивка от слаби звезди, заобикаляща галактиката. Излишъкът от клъстери би бил доказателство, че те са били уловени от по-малките вливащи се галактики в продължение на много милиарди години.
Предстоящият космически телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ може да бъде използван за изследване на центъра на тази галактика, както и на популацията от кълбовидни купове. Планираният от НАСА инфрачервен телескоп за изследване в широко поле (WFIRST) ще даде още по-пълно преброяване на популацията от клъстери на тази галактика, особено на цялата хало.
„Инфрачервените възможности на двата космически телескопа ще ни дадат по-безпрепятствен поглед върху основните звездни популации“, казва Холверда.
Това допълва способността на Хъбъл във видима светлина да проследява мъглявите звездни образувания в цялата галактика.
На изображението се виждат редица предни звезди в нашия Млечен път, идентифицирани по техните дифракционни шипове.
Най-ярката изглежда се намира на върха на диска на галактиката, въпреки че UGC 2885 в действителност е отдалечена на 232 милиона светлинни години. Гигантската галактика се намира в северното съзвездие Персей.
Научният институт за космически телескопи разширява границите на космическата астрономия, като е домакин на научния оперативен център на космическия телескоп Хъбъл, на научния и оперативен център на космическия телескоп Джеймс Уеб и на научния оперативен център на бъдещия широкоъгълен инфрачервен изследователски телескоп (WFIRST). В STScI се помещава и Архивът на Микулски за космически телескопи (MAST), който е финансиран от НАСА проект за поддържане и предоставяне на астрономическата общност на различни архиви с астрономически данни, и е хранилище на данни за мисиите Hubble, Webb, Kepler, K2, TESS и др.
Превод и редакция: TRENDY NEWS