Асбадите, вятърните мелници в Иран са едни от най-старите в света. Намиращи се в град Нашифан, първоначално наречен Ниш Туфан, вятърните мелници са издържали на ветрове със скорост до 74 мили в час. Смята се, че дизайнът им е създаден в Източна Персия между 500 и 900 г. от н.е., и те се използват от няколко века.
Силните северни ветрове (Shamal) духат през цялата година в източните части на Иран. Сред тях са Систан и Белуджистан, Южен Хорасан и южните части на провинция Разави.
Това природно явление е по-разпространено в цялата страна през есента. През зимата ветровете могат да продължат да духат, но източните части на Иран са изключение. Когато през пролетта и лятото в другите части на Иран няма вятър, тези части са засегнати от ветрове, известни като „120-дневни ветрове / черни ветрове“, чиято скорост понякога достига 100 км/ч.
Безкрайният вятър почти през цялата година заедно с недостига на водни ресурси са двата фактора, които са подтикнали нашите предци да използват ефективно тази природна енергия, в резултат на което са били изобретени вятърните мелници, наричани на местно ниво „Asbad“.
Интелигентна техника за смилане на зърно
Асбад е една от най-значимите архитектурни структури на Иран в пустинните му райони, която преобразува кинетичната енергия на въздуха (вятъра) в други форми на енергия.
Асбад е интелигентна техника за смилане на зърно. Техника, която води началото си от древни времена, когато хората, живеещи в източните части на Иран, в опит да се адаптират към природата и да превърнат екологичните препятствия във възможности, успяват да я изобретят.
Умното използване от иранските архитекти на една природна заплаха, т.е. силните и досадни ветрове, и превръщането ѝ в изключителна възможност за производство на стратегически продукт като хляба не е малко чудо.
Първата шевна машина и великият ум, който я е проектирал (СНИМКИ)
Благодарение на изобилната и безплатна енергия на вятъра, в някои части на източната част на Иран могат да се видят 40 вятърни мелници, построени една до друга, без да се притесняваме, че един ден енергията може да свърши.
По време на 120-дневния период ветровете преминават през отворите на ветроуловителите и завъртат колелата и лопатките, като голямата тежест на мелничните машини и колелата се упражнява върху оста и завърта мелничните камъни.
Вятърните мелници са проектирани по такъв начин, че ветровете да не срещат препятствия, за да ги достигнат.
В резултат на тази загриженост вятърните мелници се строят на високи възвишения.
За да се използва оптимално вятърът, всички еднотипни вятърни мелници в дадено село или град са били концентрирани на едно място. На най-високата точка в този район.
Друга причина за тази стратегия е свързана с факта, че тъй като всички вятърни мелници са построени като комплексна инсталация в един район, който понякога се простира на площ от 1 км, той действа като бариера срещу досадните бури за близките села/градове.
Следователно тя е изпълнявала две полезни функции: мелене на зърно и защита на селото/градчето от бури.
Двуетажните вятърни мелници, проектирани хоризонтално, са имали вертикална ос, а основните строителни материали са били дърво, кал и тухли.
Изработени от глина, слама и дърво, вятърните мелници са високи до 65 фута, а в долната част на помещението има мелнични камъни за пресоване на зърното в брашно. И макар че в района има около тридесет подобни мелници, през 2002 г. вятърните мелници в Нашифан са регистрирани като национален обект на културното наследство от иранския отдел за културно наследство, уникален с това, че са едни от малкото все още действащи.
Превод и редакция: TRENDY NEWS