Пантеонът е най-добре запазеният римски храм от Древността. Той е един от основните исторически символи на града и се счита за най-голяма постройка от неармиран бетон в света. Строителството му започва през 27г. пр.н.е. по заповед на един от най-известните римски пълководци – Марк Агрипа, близък приятел на Октавиан Август.
Името му в буквален превод означава „всички богове” и това се свързва с факта, че Пантеонът е издигнат като храм на всички десет божества, почитани от римляните през езическия период. Храмът е окончателно завършен в сегашния му вид пред 128г. от император Адриан. През 7 век започва да се използва от християните, но запазва функцията си на храм през цялото си съществуване.
Снимка: Shutterstock
С големите си мраморни колони и тухлени стени, Пантеонът моментално прави силно впечатление на посетителите си.
Шестнадесетте масивни колони, които поддържат фронтона тежат 60 тона и са дялани в Египет, след което транспортирани до Рим. Фронтонът днес е празен, но в миналото е бил украсен с позлатени бронзови статуи, които са махнати по заповед на папа Урбан Осми, за да бъде направен от тях балдахина в базиликата „Свети Петър”.
Друга част от претопените фигури са били използвани за изливането на топовете на крепостта Сан Анжело. На входа на Пантеона още може да бъде прочетено оригиналното посвещение, което гласи следното:
„Марк Агрипа, син на Луций, консул за трети път, построи това” (”M.AGRIPPA.L.F.COSTERTIUM.FECIT”).
Въпреки че днешния вид на храма дължим на император Адриян, който изменя оригиналната постройка след нейното опожаряване през 80 г., императорът не оставя своето име, а това на Марк Агрипа. Всъщност интересен факт е, че въпреки много храмове, които е построил, Адриан оставя името си само на един от тях –храма на баща му Траян.
Какво е общото между салата Цезар и римския император с това име
Големи бронзови врати, преди покрити със злато, бележат входа на храма. Най-впечатляващият елемент на Пантеона безспорно е неговият купол. Диаметърът му е 43 метра и дълго време е бил световен първенец до построяването на катедралата „Санта Мария дел Фиори” във Флоренция. Има сферична форма и отвор по средата.
Разстоянието от пода до върха на купола е 43, 3 м. Отвора позволява на светлината да прониква в храма и да осветява вътрешността му. Куполът се крепи от серия арки, които се движат хоризонтално в кръг. Към върха му са използвани по-леки материали. В основата е използван травертин, по-нагоре смес от травертин и туф, след това от туф и тухли. За барабана на купола са използвани единствено тухли, а за тавана му – пемза.
Снимка: Shutterstock
Днес Пантеонът все още се използва като църква и в него се провеждат религиозни ритуали по време на големи празници. В него са положени останките на художника Рафаело, на италианския крал Виктор Емануил Втори и съпругата му Маргарита, както и на други знатни личности.
