Преди две години Кения въведе пълна забрана за продажба и употреба на найлонови торбички.
По онова време в супермаркетите и магазините в страната се продаваха десетки милиони пликчета всяка година, които, според правителството, замърсяваха околната среда, задръстваха отводнителните канали и предизвикваха наводнения по време на дъждовния сезон.
В стомасите на 50% от кравите, отглеждани в близост до граските райони в Кения, са открити остатъци от торбички и пликове, по данни на местната Агенция за управление на природните ресурси (National Environmental Management Agency, NEMA)
Днес, две години по-късно, 80% от населението вече не използват полиетиленови торбички и успешно ги заменят с различни алтернативи, съобщава BBC.
Всеки, който произвежда, внася или продава найлонови изделия, е заплашен от глоба в размер на 40 000 долара или до четири години в затвора. Използването на торбичките пък се наказва с глоба от 500 долара и затвор до една година.
От въвеждането на санкциите до момента са глобени над 300 души, като сумите варират от 500 до 1500 долара. Дори има и произнесени ефективни присъди, съобщава екологичният министър на Кения Кериако Тобико.
Наказанията се налагат от съда и зависят от преценката на магистратите.
За първо нарушение санкциите са сравнително леки, но за „рецидивистите“ наказанията могат да бъдат изключително сурови.
Най-тежкото до този момент е за един от местните производители на полиетилен, който излежава едногодишна присъда в затвора, без право на замяна с глоба.
Наша съседка категорично забрани найлоновите торбички
Според представителите на екологичните служби за двете години от въвеждането на забраната вече се усеща реален ефект. Екарисажите откриват все по-малко найлонови отпадъци в труповете на животните, а страната получава висока оценка и от природозащитните организации.
„Преди две години всеки, който шофира от Найроби до Масаи Мара, можеше да види стотици найлонови торбички и пликове да висят по дърветата край пътя. Сега вече ги няма“, твърди Нанси Гитайга от кенийския офис на WWF (World Wildlife Fund).
Като цяло забраната на найлоновите изделия се счита за успех, макар че някои от продуктите все още могат да бъдат открити на пазара. Големите супермаркети и магазини вече не предлагат найлонови торби, но в по-малките обекти все още могат да бъдат открити по-малки пликчета от прозрачен найлон.
Много от тях се внасят контрабандно от съседните Уганда и Сомалия.
Същият проблем се наблюдава и в Руанда, която забрани употребата на найлонови торби още през 2008 г., както и в Мароко, където ограниченията датират от 2017 г. Танзания, която доскоро беше един от основните източници на „контрабандни“ торбички, също въведе забрана през юни тази година.
Казусът за правителството в Кения е, че алтернативните решения също се оказват не чак толкова щадящи за околната среда.
Един от най-популярните заместители на найлона са полипропиленовите торби и чували. Те също са на пластмасова основа, но са по-подходящи за рециклиране. Според представителите на NEMA обаче производителите са започнали да снижават качеството на производството, намалявайки количеството на използвания политен, което прави продуктите по-трудни за преработка и повторно използване.
Така те на практика също се превръщат в продукти за еднократна употреба и заплашват още повече екологичния баланс в страната. По тази причина правителството се опита да наложи забрана и за производството на полипропиленови торби, докато не бъдат въведени официални стандарти за качеството им.
Решението обаче срещна яростната съпротива на местните производители и търговци, което накара властите да дадат „заден ход“ и в момента полипропиленът остава разрешен за продажба и употреба.
Индустрията твърди, че пълната забрана на пластмасовите торби ще доведе до загуба на работни места и отлив на инвестиции, а много компании ще бъдат принудени да изтеглят производството си от страната и да го преместят другаде.
Според представителите на браншовите организации кенийските производители на пластмасови изделия са диверсифицирали своята продукция и могат да предложат богат асортимент от алтернативи на полиетиленовите пликове и торбички.
Основният проблем, според тях, е свързан с липсата на достатъчно местни суровини за производството.
