Всеки ден точно в 8 часа сутринта едро кафяво куче идва на старите гробища край Враца и поляга върху гроб близо до православния параклис в парка. Когато е там, отказва храна. И в погледа му се чете цялата болка, която може да изпитва живо същество, загубило близък. Предполага се, че кучето идва на гроба на стопанина си, защото го прави ден след ден. Хората са го кръстили Хачико.
По свой тъжен повод в гробищата се оказва Николай Диковски, млад мъж от северозападния град. Диковски прави снимка на кучето, която предизвиква бурна реакция в социалните мрежи през лятото на миналата година.

„Когато говорих с хората, които работят в параклиса на старите гробища, разбрах, че животното е идвало там всеки Божи ден и е лягало на един и същи гроб – споделя Николай. – Пристигало е сутрин, по него е можело да си свериш часовника – точно в 8. Прекарва деня там и след това си тръгва в 17 ч. Когато са се опитвали да го хранят на гроба, където е лежал, врачанският Хачико е отказвал. Каква е връзката му с покойниците в това гробно място не е изяснено. Но вярвам, че е имало такава връзка.“
Историята на смелото куче, в чиято чест е издигнат паметник в зоопарка в Белград (СНИМКА)
„Наистина това куче е било всеки ден на гробищата във Враца“, потвърждава Марияна Мишева. Тя работи в ръководството на отдела за „Обредни дейности“ в града.
„Превърнало се е в любимец на всички наши служители, но за съжаление е починало. Аз също съм го виждала там. Не мога да кажа каква е причината за смъртта му, но всички много тъгуваме за него. Нашият Хачико беше много любимо и добро същество.“
Символ на вярност
Стопанин на Хачико е професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио, който всеки ден пътува на работа с влак през 20-те години на миналия век.
Кучето всеки ден го изпраща сутрин и след това се връща да го посрещне от работа точно в 17 ч.

На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира, а по това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден. Пристига в 17 часа след обяд и седи до късно. Много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, но то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт“.
През 1934 г. е издигнат паметник на Хачико.