Бившият началник на „Булгаргаз“ Николай Павлов след разпита в Софийска градска прокуратура заяви пред журналисти, че е лъжа, че Булгаргаз е отказал евтини количества азерски газ, а обратното. Избегнати са били милиони долари неустойки, които българската държава трябвала да плаща.
„Успяхме да вкараме възможните количества азерски газ. Ръководили сме се от интересите на държавата и Булгаргаз. Най-ниската цена на газа от страните в ЕС е в България. Всичко това се прави с една цел – да се злепостави дружеството“, заяви Павлов.
„Силно се надявам, че след всичко, което се случи „Булгаргаз“ няма да бъде овладяна и няма да бъде променена наредбата и нормативната уредба, така че бизнесът да остане на високи цени. Бизнесът е жив, защото „Булгаргаз“ е продавал на по-ниски цени от пазара. Голяма част от бизнеса изнася и печели по-добре от това. Аз съм от четвъртък сутринта вън от дружеството“, допълни той.
„Отговорил съм на всички въпроси и не мога да кажа какво са ме питали. Домът ми няма да бъде обискиран. Как да питам какво прави полицията пред нас? Може да кажат, че проверяват за нарушители. Очакванията са добри. Аз от самото начало не съм се притеснявал. От какво да се притеснявам? Че сме изпълнявали стриктно нормативната уредба, имаме най-ниските цени и бизнесите черпят ползи от тези договори“, каза още Павлов.
Във връзка с проведената на 04.02.2022 г. работна среща между главния прокурор Иван Гешев и министър-председателя г-н Кирил Петков, в която е участвала и г-жа Лена Бориславова, началник на политическия кабинет на премиера, прокуратурата предоставя допълнителна информация: В рамките на разговора главният прокурор акцентира върху нуждата от конструктивен диалог между съдебната и изпълнителната власт и подобряване на взаимодействието между правоприлагащите институции в рамките на техните законови правомощия. Иван Гешев изтъкна, че в интерес на българските граждани е държавните органи, чието правомощие е противодействието срещу престъпността и корупцията, да работят в синхрон и доверие, като това става при стриктно спазване на Конституцията и законите на страната.
По време на срещата министър-председателят е посочил имена и прякори на лица, които според него са в основата на икономическата и криминална престъпност в страната и спрямо които не са предприети необходимите действия за търсене на наказателна отговорност. От своя страна главният прокурор е разяснил, че съгласно Конституцията и законите на страната, разкриването на престъпления е правомощие на изпълнителната власт, в частност на МВР, които при установяване на данни за извършени престъпления следва незабавно да уведомят прокуратурата. Иван Гешев е изразил увереност, че ПРБ стриктно изпълнява и ще продължи да изпълнява законовите си правомощия, независимо от статута на проверяваните лица.
Съгласно разпоредбата на НПК гражданите и длъжностните лица имат задължение, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, незабавно да уведомят орган на досъдебното производство и да предприемат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението. В тази връзка главният прокурор Иван Гешев е сезирал заместник на главния прокурор при ВКП, отговарящ за отдели „Досъдебен“ и „Специализиран“, относно предоставената от министър-председателя информация за предприемането на незабавни действия съгласно нормативната уредба в Република България.
С оглед изясняване в пълнота на предоставената информация г-н Кирил Петков и г-жа Лена Бориславова ще бъдат призовани да се явят във Върховна касационна прокуратура с цел предоставяне на пълен списък с лицата, посочени в хода на работната среща, както и данните, респективно доказателствата, за евентуално извършени от същите лица престъпления или нарушения.
Прокуратурата на Република България ще изпълни задълженията си и ще извърши обективна и всестранна проверка спрямо лицата, посочени от министър-председателя г-н Кирил Петков и г-жа Лена Бориславова.
Премиерът даде извънреден брифинг, в който заяви, че приема поканата на прокуратурата и ѝ зададе ключови въпроси.
„Прокуратурата установи ли коя е „Мата Хари”, направила ли е разследване дали тя е вкарала кюлчетата и пачки в чекмеджето на г-н Борисов или те са си били там?”, попита Петков.
Вторият му въпрос е по закона „Магнитски”.
„Г-н Божков вече има доста обвинения. Има ли допълнителни разследвания за другите хора, описани по „Магнитски” – Пеевски, Манолев, Желязков ”, каза още Петков.
„Има ли директна връзка между заема в ББР и фактът, че Пеевски е бил акционер в „Булгартабак”, пита още Петков.
Следващият му въпрос към прокуратурата е: „Заемът на „Роудуей Кънстракшън” е взет от адвоката на Гайтански. Правомерно ли е взет този заем?, пита Петков.
Той пита и за казуса „8 джуджета” и има ли обвинения срещу Петър Петров?
Петков пита и има ли връзка между строителните компании, част от които е и компанията, взела много договори във връзка със строителството на незаконните язовири, и Христофорос Аманатидис?
„Какви стъпки са направени във връзка с „Барселонагейт и факта, че Испания ни информира, че има пране на пари, потенциално свързано с този казус””, попита Петков.
Антикорупционната комисия покани за изслушване утре правосъдния министър Надежда Йорданова. От сайта на комисията става ясно, че повод за това е проверка за наличието в Министерство на правосъдието на сигнали срещу главния прокурор Иван Гешев.
От Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ припомнят, че тя започна на 1 януари след сезиране от изявления в медиите на министъра на правосъдието.
Изискани са заверени копия от подадените сигнали и друга относима информация от министър Йорданова.
До настоящия момент изисканите материали не са изпратени от Министерство на правосъдието. Затова за изясняване на фактите по направените от нея изявления в медиите от КПКОНПИ са поканили Йорданова.