Кой е Христо Силянов? Неговата история е доста интересна. Това е така, защото той е можел да грабне освен оръжието и книгата. Освен български революционер, той е и поет, мемоарист и дори историк. Като деец на ВМОРО, той документира дейността на организацията. Това прави в неговия най-известен труд, наречен „Освободителните борби за Македония“.
Панарет Брегалнишки: Живот на духовник и будител
За книгите
Популярната за времето си книга е написана в два тома. Всъщност, по това време тя е била основният източник на информация, който е разкривал пред българина съществена информация. Тя включвала освободителните борби и движения на българите в останалите под Османска власт райони – Македония и Одринска Тракия.
В книгите си Христо Силянов е описал спомени на различни дейци от ВМОРО. Освен тях, той включва и официални документи на организацията, като прави корелация между тях и архивите на МВР, материали от тогавашния Македонски научен институт. Първият том на заглавието излиза през 1933-та година.
За поета и революционер
Христо Силянов е родом от Цариград, намиращ се в пределите на Османската империя. Точната дата на неговото раждане е неясна, но е сигурно, че е края на май месец 1880-та година. Образованието му преминава през Солунската и Битолската българска гимназии. В последната се присъединява към ВМОРО, благодарение на неговия учител – Дамян Груев.
Преди да хване оръжието, работи като учител, а след това, взема участие в Илинденско-Преображенското въстание. След неуспеха му, той се отправя към столицата на все още зависимото българско княжество. там той създава журналистическо дружество, а след това успява да завърши и история в Софийsкия университет.
Кой е бил първият български министър-председател?
Взема активно участие в Балканската война, като войвода на партизанска чета. По време на ПСВ той остава на проруски позиции. По това време публикува и първата си книга „Сръбско-българският спор и Русия“. По-късно е арестуван и осъден за шпионаж в полза на Русия, но е отменена през 1918-та година. Между ПСВ и ВСВ той се фокусира основно върху подобряване на своите журналистически умения. Намира смъртта си преди началото на Втората световна в София. След себе си остава редица исторически книги, които са смятани за важни извори и до днес.