Хълцането на Чарлз Озбърн датира от 1922 г. Човекът е хълцал през 68 години от живота си, без да прекъсва. Твърди се , че е хълцал 430 милиона пъти през живота си. Състоянието на Озбърн му е осигурило и място в Книгата на рекордите на Гинес.
В миналото той е хълцал по 40 пъти в минута. На по-късен етап от живота му намалява до 20 пъти в минута докато е буден и нито веднъж по време на сън. Това се дължи и на факта, че се научил да потиска звука на хълцането докато диша. Тази техника му е била преподадена в клиниката „Майо“, когато е бил на 50 години.
Хълцането започнало през 1922 г., скоро след опита на Озбърн да претегли прасе.
Той веднага паднал на пода, след като вдигнал 158-килограмовото прасе, и тогава започнало изпитанието му. От този момент нататък не е имало минута, в която да не хълца. Първоначално, когато започва хълцането, Озбърн пътува до далечни страни в търсене на трайно решение на хроничното си състояние. По-късно той се отказва заради огромните разходи и невъзможността на лекарите да намерят окончателно решение.
През 1987 г. Абигейл Ван Бюрен пише за състоянието на Чарлз във вестникарска колона, което го кара да стане световен рекордьор. След като статията е публикувана, читатели от всички краища на Съединените щати твърдят, че имат лек.
Имало е моменти, когато Озбърн получава над 4000 писма със съчувствие и препоръки за домашни средства. За съжаление нищо не помагало да се отърве от хроничното хълцане.
Той се събуждал в 8 часа сутринта и излизал на обичайната си сутрешна разходка. По-късно през деня прибягвал до игра на карти с приятелите си. Един негов приятел го прострелял отзад в опит да се отърве от хълцането. Макар че това много го изплашило, то не спряло хълцането. Чарлз водил нормален живот; женил се два пъти и от двата брака имал осем деца.
Той се заразява с това заболяване, докато е женен за първата си съпруга. Хранел се с нормална храна и поддържал живота си възможно най-нормален. Едва през последното десетилетие от живота му се наложило да премине към смесени форми на хранене.
Продавал земеделски машини и продавал на търг добитък, за да си осигури препитание.
Хълцането се определя като повтарящи се и неконтролируеми контракции на диафрагмения мускул. Диафрагмата е мускул точно под белите дробове, който бележи границата между гръдния кош и корема. Функцията на диафрагмата е да регулира дишането и когато тя се отпусне, белите дробове освобождават въглероден диоксид. Ако диафрагмата се свива неритмично, това води до хълцане. Въпреки че няма окончателен списък на причинителите на хълцането, то често се появява и изчезва без причина.
Озбърн смята, че хълцането му е причинено от падането. Няколко години по-късно лекарят му казал, че е „спукал кръвоносен съд с размерите на карфица“ в мозъка си, което е причинило увреждане на частта, която потиска реакцията на хълцане.
През февруари 1990 г. хълцането просто спира и година по-късно той умира.
Превод и редакция: TRENDY NEWS