Методи Андонов е режисьорът, който ни остави 4 незабравими филма – „Бялата стая“ /1968 г./, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ /1971 г./, „Голямата скука“ /1973 г. / и „Козият рог“ /1972 г./ – върхово постижение на киноизкуството ни; може би единственият български филм, произвел огромно впечатление на световен екран и предизвикал интерес към българската история. Филмът е номиниран едновременно за участие и в Кан, и за американските „Оскар“. Няма да е пресилено да кажем, че България бе „забелязана“ от света чрез филма на Методи Андонов „Козият рог“.
От киноведска гледна точка филмът доказа, че в един филм може да се говори малко, и в същото време да се казва „всичко“. „Козият рог“ бе явление в родното киноизкуство, и остава значим еталон за това как и малка България може да прави голямо кино. Всички опити да бъде „копиран“, или подражателстван по някакъв начин филма на Андонов – от далечната 1974-та до днес, не успяха да го засенчат.
Режисьорът – Методи Андонов, почива 2 години след създаването на „Козият рог“ – на 12 април 1974 г.
Този невероятен майстор на киното е роден през 1932 г. в малкото радомирско село Калище.
Професионалният му път след завършването на някогашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, тръгва от Бургаския драматичен театър. Талантът му е забелязан, когато идва в София и поставя в Сатиричния театър „Суматоха“ на Йордан Радичков. На бум на зрителски интерес се радват и постановките му в Сатирата на „Чичовци“ на Иван Вазов и „Ревизор“ на Гогол. Новаторският му подход в театралната режисура прави тези произведения да изглеждат по напълно съвременен, интригуващ начин.
Как се стига до „Козият рог“? – Дълга история между режисьора Методи Андонов и автора Николай Хайтов. Всъщност, първоначално разговорът се водел за екранизация на „Мъжки времена“, и когато Хайтов вече бил почти готов със сценария, една вечер Методи Андонов му се обадил и му казал, че „окончателно се е убедил, че истинският сюжет за голям игрален филм е… „Козият рог“. Двамата си направили една голяма разходка из Люлин планина, при която в разпалени спорове помежду им, Андонов успял да убеди Хайтов, че започват работа по „Козият рог“!?!
По-късно Хайтов ще каже: „За първи път имах работа с такъв режисьор. Той буквално разнищваше драмата до „молекулата“. Хванах се за главата като видях съкращенията и дописаните сцени в режисьорската му книга“. И Художественият съвет се „хваща за главата“. Критикуват режисьора, че твърде много се е отклонил от литературния сценарий.
В крайна сметка режисьорската книга е върната за „доработка“, а Андонов заявява, че се отказва от снимането на филма. За една седмица! – Толкова трае сърдитнята му. След което една вечер се обажда на Хайтов и му казва, че „възстановява отрязаните от сценария части и че иска двамата да „тръгнат из Родопите“. По-късно, при избора на актьорите, между автора и режисьора отново захващат бурни спорове. Методи Андонов отхвърля 9 кандидатки за ролята на Мария, докато една вечер от раз се спира на Катя Паскалева, след като я гледа в постановка на Пазарджишкия театър.
За ролята на Караиван Хайтов предлага Апостол Карамитев, а Методи Андонов настоява за Антон Горчев.
„Тук Методи се оказа прав!“, признава по-късно самият Хайтов, като отбелязва, че Апостол Карамитев е твърде „интелектуален“ и не би стоял така „първично внушителен на екрана“, като Горчев.
„Козият рог“ минава през много перипетии и творчески сблъсъци, но не само се получава, а се „случва“. Филмът е и всепризнат връх в операторското майсторство на Димо Коларов – операторът, който снима и четирите филма на Методи Андонов. Кадрите с насилието са заснети по изключително професионален начин.
Премиерата на „Козият рог“ е на 14 февруари 1972 г. Според статистическо проучване, до края на май същата година филмът е гледан от над 2 милиона и половина зрители.
Отново на върха! Българска песен звучи във филм с 9 номинации за Оскар (ВИДЕО)
След триумфа си у нас, лентата се прочува и в чужбина. „Козият рог“ е номиниран за участие на фестивала в Кан и за американските награди „Оскар“. Нещо повече, той е избран за един от осемте чуждестранни филма, номинирани за „Оскар“. При огромната конкуренция от световни киноленти на култовите режисьори от 70-те години на миналия век. Но триумфът ни на световна конкурсна сцена в крайна сметка е препънат.
За Кан го препъва дипломатическата атака от страна на Турция, а за Щатите – „нашенската дивотия“, както се изрази веднъж покойният кинокритик Георги Стоянов-Бигор. Въпреки това филмът е купен от 62 държави. „Козият рог“ е един от най-награждаваните български филми на други международни филмови фестивали: в Карлови вари, Чикаго, Сантарен, Португалия и др. Актрисата Катя Паскалева става носител на наградата „Фемина“ – за най-добра женска роля на кинофестивал в Брюксел. Самият режисьор – Методи Андонов е отличен за филма си посмъртно. С Димитровска награда.
