Най-дълбоката синя дупка в света, която достига до 202 метра, е Синята дупка на Дийн, разположена в залив западно от Кларънс Таун на Лонг Айлънд на Бахамските острови. Всъщност има и много по-дълбоки дупки, като Сакатон в Мексико (335 метра) и Поцо дел Меро в Италия (392 метра). Синята дупка на Дийн обаче е най-дълбоката, която има подводен вход.
При повечето дупки максималната дълбочина е 100–120 метра. Диаметърът на повърхността също варира. Обикновено е около 25–35 метра, както при Синята дупка на Дийн, но достига например цели 300 метра при Великата синя дупка край Белиз.
Синята дупка на Дийн
е едно от най-красивите места на земята според всички, които са имали късмета да я зърнат отгоре. Закътана в залив, тя предлага невероятен пир за очите със съчетанието на зелената растителност наоколо, белите пясъци, тюркоаза на плитчините и тъмносиньото „око”.
На повърхността Синята дупка на Дийн има почти кръгла форма, като диаметърът й е между 25 и 35 метра. Входът на дупката започва на около 6 метра под повърхността на водата. Стените се спускат вертикално надолу. След като слезете 20 метра обаче, дупката се разширява значително в пещера с диаметър 100 метра.
Дупката на Дийн се смята за най-дълбоката дупка в света и за втората по големина подводна пещера. Според гмуркачи, които са я изследвали, тя е оградена от три страни от естествен скалист амфитеатър. От четвъртата страна граничи с тюркоазена лагуна със ситен бял пясък. Вътре в дупката никога няма вълни или прилив и видимостта е между 15 и 30 метра.
Дъното на Синята дупка на Дийн е достигнато през 1992 г. от Джим Кинг. През април 2010 г. пък Уилям Трюбридж чупи рекорда за гмуркане без плавници, като достига до дълбочина от 92 метра. На 14 декември 2010 г. той се гмурка до 101 метра, като си поема веднъж дъх и използва само ръцете и краката си за оттласкване. Много гмуркачи използват тежести, за да ускорят спускането си в дупката, или пък надуваеми балони, за да ги изтеглят по-бързо от дъното до повърхността.
За запалените гмуркачи раят на света
е Великата синя дупка. Ще я откриете край карибската държава Белиз. Тя е с почти идеална кръгла форма и се намира до центъра на Лайтхауз Рийф, на 100 км от град Белиз. Диаметърът на този природен феномен е малко повече от 300 метра, а дълбочината й е 124 метра.
Формирала се е преди около 10 хил. години, в края на последния ледников период. Когато започнали да се топят ледовете, морето заляло варовиковите пещери, които били на мястото на днешния риф. От земетресение или от огромното налягане на водата таванът на пещерата се срутил и се образувала Великата синя дупка. Когато днес човек се гмурне в нея, той плува под това, което е останало от някогашния покрив със сталактити по него. Стените на подводната сега пещера близо до повърхността са гладки. Водата е спокойна и неподвижна, има видимост на цели 61 метра.
Дупката е част от по-големия резерват на Бариерния риф на Белиз, обявен за световно наследство от ЮНЕСКО. Може би най-забележителното за нея е, че световноизвестният изследовател на моретата Жак-Ив Кусто я определя като едно от 10-те най-добри места за гмуркане на земята. Всъщност той я прави известна. И има защо.
През 1971 г. Кусто пристигадо дупката с кораба си „Калипсо”, за да изследва дълбините й за наличието на сталактити по стените.
Има слухове, че Кусто е използвал експлозиви, за да влезе с кораба в дупката, но това не е вярно. Не отговарят на истината и твърденията на някои, че Кусто загубва сина си Филип в синята дупка – той умира в катастрофа с хеликоптер при кацане в Лисабон няколко години по-късно.
Проучванията на Кусто потвърждават, че подводната пещера е възникнала като типично карстово образувание, което е било създадено на 4 етапа преди покачването на Световния океан. Затова са се образували и тераси на 21, 49 и 91 метра. Кусто открива и сталактити в потопените пещери, които са били образувани, преди да бъдат залети от водата.
Много от сталактитите висят под ъгъл.
Разкриха мистерията на гравитационна дупка в Индийския океан (СНИМКА)
Тъй като знаем, че те се формират единствено вертикално под прав ъгъл от тавана на пещерата към пода, това показва, че е имало разместване и накланяне на пластовете, изграждащи основата на платото. Интересното е, че има сталактити, които са се формирали преди и след това геоложко събитие. Така горната им част е под наклон, а долната виси вертикално надолу.
Великата синя дупка е място, което запалените гмуркачи от цял свят искат да включат в списъка си с покорени природни красоти. Ако имат късмет, гмуркачите могат да се насладят на редки видове акули. В повечето случаи те само преминават оттам, тъй като в дупката има много малко живот.