Космическият телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ е направил най-ясните изображения на пръстените на Нептун от 30 години насам. Това става ясно от официалния уебсайт на организацията.
За последен път пръстените на Нептун са заснети с високо качество през 1989 г. от сондата „Вояджър-2“. Те бяха записани с помощта на близката инфрачервена камера (NIRCam). По тази причина планетата не изглежда синя на снимките – метанът поглъща твърде много инфрачервена светлина, поради което Нептун изглежда тъмен на снимките. Освен това Джеймс Уеб успява да заснеме слаби прахови ленти на планетата.
Тази планета се характеризира като леден гигант поради химическия състав на вътрешността ѝ. В сравнение с газовите гиганти – Юпитер и Сатурн, Нептун е много по-богат на елементи, по-тежки от водорода и хелия. Това е лесно забележимо по характерния син вид на Нептун на изображенията от космическия телескоп Хъбъл при видимите дължини на вълните, причинен от малки количества газообразен метан.
Близката инфрачервена камера на Уеб (NIRCam) изобразява обекти в близкия инфрачервен диапазон от 0,6 до 5 микрона, така че Нептун не изглежда син за Уеб.
Най-накрая! Учени доказаха откъде идва разликата в цветовете на Уран и Нептун (СНИМКИ)
Всъщност газът метан толкова силно поглъща червената и инфрачервената светлина, че планетата е доста тъмна в тези близки инфрачервени вълни, освен там, където има високопланински облаци. Такива метаново-ледени облаци се открояват като ярки ивици и петна. Те отразяват слънчевата светлина преди тя да бъде погълната от метановия газ.
Снимки от други обсерватории, включително космическия телескоп „Хъбъл“ и обсерваторията „У. М. Кек“, са регистрирали тези бързо развиващи се облачни характеристики през годините.
По-незабележимо, тънката линия на яркост, обикаляща екватора на планетата, може да бъде визуален подпис на глобалната атмосферна циркулация, която захранва ветровете и бурите на Нептун. Атмосферата се спуска и затопля на екватора и по този начин свети в инфрачервените вълни повече от околните по-хладни газове.
164-годишната орбита на Нептун означава, че северният му полюс е извън полезрението на астрономите. Изображенията на Уеб обаче загатват за интригуваща яркост в тази област. Известният досега вихър на южния полюс се вижда на снимките на Уеб, но за първи път Уеб разкрива непрекъсната ивица от облаци на високи ширини около него.
Уеб също така успява да заснеме седем от 14-те известни луни на Нептун. В този „портрет“ на планетата доминира много ярка светлинна точка, която се отличава с характерните дифракционни шипове, наблюдавани в много от изображенията на Уеб, но това не е звезда. По-скоро това е голямата и необичайна луна на Нептун – Тритон.
Покрит със замръзнал блясък от кондензиран азот, Тритон отразява средно 70 процента от слънчевата светлина, която попада върху него. На това изображение той далеч засенчва Нептун, тъй като атмосферата на планетата е потъмнена от абсорбцията на метан в тези близки инфрачервени вълни. Тритон обикаля около Нептун по необичайна обратна (ретроградна) орбита, което кара астрономите да предполагат, че тази луна първоначално е била обект от пояса на Кайпер, който е бил гравитационно уловен от Нептун. През следващата година са планирани допълнителни изследвания на Тритон и Нептун.
Превод и редакция: TRENDY NEWS