Кожата, покривайки тялото представлява една своеобразна бариера, която предпазва подлежащите тъкани от механично увреждане, различни инфекциозни причинители, от обезводняване, както и от прякото действие на ултравиолетовите лъчи.
Освен механична бариера, кожата участва в обмяната на веществата и екскрецията (отделянето) на някои непотребни продукти от протичащите метаболитни процеси. Паралелно с това е депо на кръв и играе важна роля в имунната защита. В нея се разполагат различни рецептори, чрез които се възприемат усещанията за допир, натиск, температура и болка.
В епидермиса се разполагат различни видове клетки. Част от тях – меланоцитите синтезират тъмния пигмент на кожата – меланин. Той се синтезира под действието на ултравиолетовите лъчи от аминокиселината тирозин.
Епидермисът няма директно кръвоснабдяване, а хранителните вещества се придвижват чрез дифузия от богатата съдова мрежа на подлежащата дерма.
Дермата е богата на еластинови и колагенови нишки. Докато еластиновите нишки имат отношение към разтегливостта на кожата – способността да се върне към първоначалната си форма след разтягане, то колагеновите нишки определят здравината на кожата. Когато белтъкът еластин започне да губи своите свойства е дегенерира в елацин – започва процес на образуване на бръчки.
В дълбочина се разполага най-дълбокият слой – хиподермата, който е изграден от подкожна мастна тъкан. Чрез нея кожата се прикрепва към подлежащите мускули и кости.
5 храни, които да изключите от диетата си, за да запазите кожата си млада
Потните жлези се делят на малки и големи. Малките се разполагат по цялото тяло, с изключение на устните, тъпанчето, главичката на пениса и малките срамни устни. За разлика от това големите потни жлези се разполагат по-дълбоко в дермата и доминират в областта на гениталиите, аналната област, под мишниците и ареолата на млечните жлези. Те стават активни през пубертета и засилват секрецията си при стрес, сексуална активност, но за разлика от малките потни жлези – не и при необходимост от отдаване на топлина чрез потоотделяне.
Секретът на големите потни жлези се разгражда под действието на бактериалната флора по повърхността на кожата. Получава се характерна миризма, която основно при животните има значение за някои поведенчески реакции – търсене на партньор, например.
Важно е да се отбележи, че секретът на повечето от потните и мастните жлези съдържа и съставки с бактерицидно действие.
Мастните жлези се откриват навсякъде по тялото, с изключение на дланите и ходилата. Образуваният от тях секрет се отделя в космените фоликули и на повърхността на кожата. Така кожат е предпазена от изсъхване и напукване.
Мастните жлези са особено активни през периода nа пубертета. Под действието на тестостерона отделеният секрет от жлезите се увеличава и се сгъстява. За разлика от това естрогените увеличават количеството на водата в секрета на жлезите.
Космите се разполагат по цялото тяло с изключение на дланите, устните, стъпалата, пениса, малките срамни устни и зърната на млечните жлези. Защитна роля изпълняват космите на главата, клепачите и тези в ноздрите. Космите растат по-бързо през нощта и при топло време. При своето съкращение те изтласкват секрета на мастните жлези.
Кои са факторите, определящи цвета на кожата?
Три са основните фактора, определящи цвета на кожата. Първият е количеството на пигмента меланин. По-голямо струпване на веществото има в областта на половите органи, зърната на млечните жлези, ануса и подмишничната зона. За разлика от това по дланите и ходилата почти не се наблюдава пигментация.
Как спортът влияе на кожата ви
Причината за разликата в цвета на кожата при бялата и негроидната раса е не само броят на меланоцити, но и наличието на тези клетки в по-повърхностните слоеве на епидермиса, а не само в stratum basale. Освен това при негроидната раса меланоцитите образуват и повече меланин.
Наличието на жълтия пигмент – каротен е най-видим при жълтата раса, при които наличието на малко количество меланин води до проява цвета на каротена, който става видим.
Цветът на кожата се повлиява и от кръвта. Кожата е бледа при малко кръв и със син оттенък при ниско насищане на хемоглобина с кислород. Съответно кожата изглежда по-червена при насищане на хемоглобина с кислород. Важно е да се отбележи, че цветът на кожата не дава достатъчна информация за кожния кръвоток.
Така например в устните епителът не вроговява и е относително проницаем – това позволява да се види червеният цвят на кръвта.Прочети още на: От какво зависи цветът на кожата при различните раси?